Гърция ври и кипи

Парламентът на страната гласува рестрикциите, а правителството обяви готвност за предсрочни избори през април
Гръцкият парламент одобри с голямо мнозинство в ранните утринни часове в понеделник закона за новото кредитно споразумение с ЕС и МВФ, който предвижда страната да предприеме нови мерки за строги икономии в замяна на втори спасителен пакет. Така бе свалена и последната преграда страната да получи финансовата помощ на обща стойност 130 млрд. евро, за да избегне изпадането си в неплатежоспособност. Докато гръцките депутати обсъждаха закона, Атина бе обхваната от насилие и погълната от огън. В гръцката столица и в Солун бяха регистрирани около 40 палежа - на банки, магазини, офис сгради и кафенета. Мародери разграбиха десетки магазини.
 Правителството на премиера Лукас Пападимос получи подкрепата на социалистите от ПАСОК и консерваторите от Нова демокрация, въпреки че десетки техни депутати гласуваха против. От 278 присъстващи депутати (от общо 300) 199 гласуваха "за", а 74 - "против" (при петима въздържали се). Както можеше и да се очаква, законът мина с гласовете на двете водещи гръцки партии. Веднага след вота двете основни партии изгониха от своите редици общо 43 законодатели, които не подкрепиха закона. Социалистическата ПАСОК изключи 20 от 153-мата членове на своята парламентарна група, а консервативната Нова демокрация - 21 от 83. С това управляващото мнозинство бе намалено от 236 на 193 депутати.
Одобреният от парламента закон има три раздела. Първият се отнася за програмата за обмен на стари гръцки държавни облигации за нови, вторият - за рекапитализацията на банките, които ще бъдат компенсирани от европейските фондове за парите, които ще загубят от отписването на част от дълга на Гърция, а третият - за правомощията на премиера Лукас Пападимос и министъра на финансите Евангелос Венизелос да подпишат новото кредитно споразумение.
Горчивият хап, който ще трябва да изпият гърците, включва десет нови мерки за икономии и реформи. Строгите икономии в закона предвиждат намаляване на брутната минимална работна заплата с 22% до 586 евро (а на младежите до 25 години - с 32% до 527 евро), пенсиите падат със 7 до 15%, една пета от държавните служители ще бъдат съкратени, пазарът на труда ще се либерализира, а държавните разходи чувствително ще се намалят.
Рестрикциите включват и редица други съкращения. Намаляват се разходите за медикаменти, оценени на над 1 млрд. евро. С 300 млн. евро се орязва и бюджетът на отбраната. В момента военните разходи на Гърция възлизат на 4,03 процента от брутния вътрешен продукт (БВТ). Съкращават се 500 кметски поста като продължение на реформата в териториалната администрация, която през последните две години помогна за намаляване на една четвърт от разходите в тази насока. С 10 на сто се намаляват и заплатите на чиновниците, които се ползват от специален режим. Освен това правителството трябва да икономиса още 300 млн. евро след изоставянето на плановете за намаление на някои пенсии, главно тези на най-бедните. Атина ще изпрати 15 000 чиновници в така наречения резерв от работна ръка. Те ще получават 60 процента от заплатите си.
Гърция ще продължи и програмите по приватизация през първата половина на 2012 г. Тогава четири държавни компании (водоснабдителната, газовата, хазартната и петролната) ще бъдат приватизирани. Очакваните печалби са от 4,5 милиарда евро. Правителството закъсня с плановете в тази насока и успя да събере през миналата година едва 1,3 милиарда евро от приватизация, а си беше поставило цел от 5 милиарда евро.
Междувременно говорителят на правителството Пантелис Капсис обяви пред журналисти, че предсрочни парламентарни избори ще се проведат през април, след като кабинетът приключи работата си по заема и плана за намаляване на дълга.