Гърция остава в еврозоната... засега

Гърция остава в еврозоната срещу съгласие за 3-годишна помощ от 82-86 млрд. евро, ангажименти за още реформи, както и редица взаимни компромиси по бъдещия гаранционен фонд. Споразумението бе постигнато след 17 часа непрекъснати преговори на лидерите на еврозоната, включително и през нощта. Това са най-дългите преговори в рамките на ЕС, след преговорния маратон по договора от Ница.
Съгласието бе изработено в понеделник сутрин, буквално в последния момент, след драматични преговори, придружени с някои прекъсвания, двустранни и многостранни консултации и корекции по направените предложения. Това обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск в профила си в туитър. Гръцкият парламент сега трябва да одобри споразумението и реформите, но то трябва да бъде гласувано и от други шест парламента на страни от еврозоната, изтъкна Туск.
Шефът на Еврогрупата Йерун Дийселблум заяви, че доверието е много ключов въпрос. "Ние се вгледахме в реформите, дълговете, финансовите нужди. Успяхме да се споразумеем по всички тези въпроси, за да вкараме Гърция отново в пътя", коментира Дийселблум. Според него гръцкият парламент много бързо щял да предприеме действия по редица въпроси, което щяло да помогне за връщането на доверието на страните членки. Според Дийселблум предвижда се да бъдат прехвърлени гръцки активи във фонд, който предстои да бъде създаден. Фондът ще ги монетизира чрез приватизация. Средствата от нея ще бъдат използвани за рекапитализация на гръцките банки. "Веднъж след като 25 млрд. евро, нужни за рекапитализация, бъдат погасени, половината от останалите средства ще бъдат използвани, за да бъде намален дългът, и останалата половина ще бъдат предоставени на гръцкото правителство, за да бъдат реинвестирани в Гърция", допълни Дийселблум.
"Убеден съм, че гръцкият парламент ще е в състояние да одобри решението, взето днес", обяви от своя страна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Няма победители и победени, не смятам, че гръцкият народ е бил унижен и не смятам, че другите европейски страни са загубили лицето си", подчерта Юнкер.
"Водихме тежка битка. Изправени сме пред трудни решения." Това беше краткият коментар на гръцкия премиер Алексис Цитрас след постигнатата сделка. "Ние поехме отговорност за решението да се избегнат най-екстремните планове, предложени от страна на консервативните среди в Европа. Успяхме да преструктурираме дълга и да осигурим финансиране в средносрочен план. Гърция ще продължи борбата, за да може да се върне към растеж", посочи той. "Избегнахме плана за финансово задушаване и колапс на банковата система", каза още Ципрас и отсече: "Изпратихме послание за достойнство към цяла Европа". "Пакетът за растеж в размер на 35 млрд. евро и преструктурирането на дълга ще направят така, че пазарите да разберат, че "Грекзит"-ът е останал в миналото", подчерта Ципрас.
Френският президент Франсоа Оланд пък заяви, че гръцките банки най-вероятно ще останат затворени още няколко дни, през които се очаква финализиране на споразумението. Според него целта за оставане на Гърция в еврозоната е постигната, но споразумението ще включва евентуално преформулиране на гръцкия дълг чрез удължаване на падежите. "Ципрас направи много смел избор, той помоли за други реформи, но в същото време той знаеше, че това е единственият начин да получи тези 80 млрд. евро финансиране", посочи Оланд.
"В много аспекти споразумението не може да бъде прието за даденост. Ние не трябва да вдигаме триумфално тост за него, нито да го омаловажаваме", заяви италианският премиер Матео Ренци на пресконференция в Брюксел. Той обаче посочи, че все още има много работа, която да бъде извършена. Ренци подчерта, че подкрепя запазването на фонда, в който ще бъдат събрани гръцки активи, в Атина, а не в Люксембург, подчертавайки, че подобен ход би бил "унижение" за Гърция. Първоначално бе определено седалището на специалния "приватизационен фонд" за Гърция да бъде базирано в Люксембург, но окончателно бе решено той да се намира в Атина и да се управлява от гръцките власти, но под надзора на съответните европейски институции.
Трябва да бъдат направени съществени промени - цялостна пенсионна реформа, приватизация, пазарът на труда. Това коментира германският канцлер Ангела Меркел. По повод приватизационния фонд в размер на 50 млрд. евро Меркел коментира, че 25 млрд. евро ще бъдат използвани за рекапитализиране на банките, които след това ще бъдат приватизирани. Фондът ще се управлява от Гърция, но под европейски надзор и контрол. "Ние искаме да използваме най-добрите възможности за приватизация и да получим възможно най-добрите приходи от тези активи", посочи Меркел. Относно условията на спасителната програма Меркел коментира, че това, което се случва в Гърция, трябва да бъде в съответствие с това, което се случи със спасителните програми в другите страни от еврозоната (Испания, Португалия, Ирландия, б.р.). Тя беше категорична, че облекчаване на дълга на Гърция не стои на дневен ред. Приетите през февруари закони срещу строгите мерки за икономии от страна на Гърция ще бъдат отменени, допълни германският канцлер.
Международният валутен фонд ще бъде включен в споразумението, въпреки позицията на гръцкия премиер Алексис Ципрас. След като настоящата програма на МВФ изтече в началото на 2016 г., Гърция ще поиска допълнителна помощ. Кристин Лагард, шефът на МВФ, коментира след днешното споразумение: "Беше тежка нощ, но смятам, че това е добра стъпка, за да се възстанови доверието, като ще има много повече стъпки, сигурна съм, които ще бъдат демонстрирани само с изпълнението на това, което беше договорено сега".
Едно от основните условия в черновата на предложението е гръцкото правителство да прокара скоростни реформи с цел икономии, коментира Би Би Си. Спорно е обаче дали това би била лека задача за Ципрас, след като преди дни в гръцкия референдум превес взе мнението именно против финансови ограничения. По този повод гръцкият министър на труда Панос Скурлетис обяви пред местните медии, че това изискване може да се окаже доста трудно за СИРИЗА. В момента това е труден въпрос пред управляващото мнозинство, заяви Скурлетис, като допълни, че не може да обвини никого, ако не му е лесно да каже "да" на подобно европейско искане. "Ние не се опитваме да направим така, че сделката да изглежда по-положителна, отколкото е, казваме го ясно - споразумението не е по вкуса ни", подчерта министърът.
Междувременно стана ясно, че германският парламент ще гласува дали да започнат преговори за новата спасителна програма за Гърция в петък, ако парламентът на Гърция прокара първите законопроекти в сряда. Това заяви председателят на парламента Норберт Ламерт. Малко по-късно френският премиер Манюел Валс заяви, че парламентът на страната ще гласува гръцкото споразумение в сряда.

Какво искат кредиторите

Гърция трябва до 15 юли да гласува в парламента 4 закона за мерките - реформи в пенсионната система и осигуряването, увеличаване на ДДС, реформа на пазара на труда, абсолютна независимост на статистическата служба ЕЛСТАТ.

Всички мерки от новото споразумение:

- ДДС за заведенията се вдига веднага от 13% на 23%
- ДДС за хотелите се вдига от 6,5% на 13% от октомври 2015 г.
- Постепенна отмяна на намалението на ДДС за островите от октомври 2015 г.
- Постепенно увеличение на възрастта за пенсиониране от юли 2015 г. През 2022 г. тя ще стигне 67 години, или 62 години при наличието на 40 години стаж
- От горната мярка се изключват тежките и нездравословни професии, както и майките на деца с увреждания
- Постепенна отмяна на бонуса за социална солидарност за пенсионерите за всички до края на 2019 г.
- Увеличаване на здравните вноски на пенсионерите от 4% на 6% в основните и допълнителните каси
- Обединяване на всички каси за допълнително здравно осигуряване до 1 януари
- Приватизация на Независимия оператор за пренос на енергия
- Реформи на пазара на труда и прилагане на инструментите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
- Отворени магазини в неделите, промяна на собствеността на аптеките, млекарниците, хлебарниците, отваряне на затворените професии
- Намаляване на разходите за отбрана със 100 милиона евро през 2015 г. и с 200 милиона евро през 2016 г.
- Провеждане на конкурси за продажба на пристанищата в Пирея и в Солун до края на октомври 2015 г.
- Приключване на конкурсите за провинциалните летища, железопътната компания, магистралата Егнатия и старото летище в Атина
- Единна щатна таблица за заплатите в държавния сектор от 1 януари 2016 г., с определяне на заплатите съгласно качествата и отговорността на заемания пост
- Нов постоянен план за мобилността в държавния сектор от октомври 2015 г.

"Ние не спим, всички сме притеснени", казват гръцки пенсионери, гледайки със загриженост събитията на хиляди километри в Брюксел