Гърция на протест срещу социалните съкращения
Приложим ли е опитът на съседите в България?
/ брой: 81
Маргарита Милева*
Кои са причините и виновниците за кризата в Гърция? Каква е съпротивата на гръцкия народ срещу намаляването на заплатите, пенсиите, средствата за образование, съкращаването на работните места и увеличаването на данъците? Приложим ли е гръцкият опит в България?
Отговор на тези и други въпроси потърсиха участниците в организираната от партия "Българската левица" в края на март среща с Янис Бурнус и Христос Стайкос от Централния политически комитет на гръцката партия "Синасписмос". Повод за посещението на гръцката делегация беше предстоящото учредяване на мрежа на Европейската лява партия на Балканите, което ще се състои в края на май т.г. в София.
В рамките на двучасовата среща гостите определиха кризата не като проблем, специфичен за Гърция, Португалия или Ирландия, а като
европейски и световен проблем
на който всички заедно трябва да потърсим решение. Те подчертаха, че кризата е резултат от политиката, водена през последните двадесет години от Европейския съюз и правителствата на отделните държави членки и че тя може да бъде преодоляна само на равнището на целия Европейски съюз, чрез европейска солидарност и единство. Гръцките леви намират за катастрофално подписаното през май м.г. споразумение от правителството на Папандреу с Европейския съюз и Международния валутен фонд. Европейската централна банка отпуска кредити на частните банки в Гърция с лихва от 1%, след което същите тези банки отпускат кредити на държавата срещу лихва от 8-9%. Левицата настоява за директно отпускане на кредити на държавите членки от Европейската централна банка при минимална лихва от 1% и се противопоставя на обогатяването на частните банки за сметка на данъкоплатците.
Гостите изтъкнаха, че в резултат на прилагането на подписаното преди единадесет месеца споразумение в страната се наблюдава
увеличение на държавния дълг и дефицита
за сметка на намаляване на заплатите и пенсиите. Заплатите на работещите в публичния сектор за една година са намалели с 35%, а в частния сектор с 20%. Подписването на предлаганото от Ангела Меркел ново споразумение би довело до нов срив на заплатите и пенсиите в двата сектора и до нова вълна на приватизация. През последните месеци обект на приватизация в Гърция са например Националната електрическа компания, общественият транспорт и водоснабдяването. Стъпки за приватизиране са направени и по отношение на недвижимите имоти в най-атрактивните зони за туризъм. Гостите критикуваха, че, предприемайки тези действия, гръцкото правителство в нито един момент не е направило опит да обясни на населението как ще се реши проблемът с държавния дълг и какви ще са последиците за обикновените хора в Гърция. Не е тайна за никого, че по-голяма част от дълга произтича от частните банки, спекулациите на пазара и спекулациите, извършвани от строителните фирми.
Спекулациите, извършвани на фондовите борси, бяха причина за немалко скандали в Гърция през 2010 г. В началото на тази година управляващото социалистическо правителство в Гърция създаде за частните предприятия по законов път възможността да прекратят сключените колективни трудови договори, считани за една от най-големите придибивки на трудещите се през последните десетилетия. Занапред работещите ще бъдат принуждавани да подписват
индивидуални трудови договори
което ще доведе до нов спад на заплатите с около 20% и премахване на голяма част от извоюваните социални придобивки.
Днес, една година след подписване на споразумението с Европейския съюз и Международния валутен фонд, трудещите се в Гърция са успели да организират съпротивата си срещу наложения спестовен режим чрез вълна от масови протести и всеобщи стачки. Към стачките се присъединяват и работещите в транспорта, санитарите, селскостопанските производители, лекарите, учителите. Едно от най-мащабните протестни движения в Гърция е насочено срещу Асоциацията на превозвачите: след като само за една нощ цените на билетите в градския транспорт са били увеличени с 40%, хиляди граждани застават зад лозунга: "Ние не можем да плащаме! Ние няма да плащаме!" и в знак на протест отказват да заплащат билети при пътуване в метрото и другите превозни средства на масовия градски транспорт. Аналогичен е случаят и с драстичното и безконтролно увеличаване на таксите за пътуване по магистралите, което обслужва интересите на стопанисващите ги частни компании за по-големи печалби. Гостите от гръцката левица обърнаха особено внимание на факта, че в тези и други подобни случаи обикновените хора за пръв път са успели да обединят съпротивата си и да надигнат глас.
Обвиняван, че живее "над възможностите си"
гръцкият народ в продължение на месеци е манипулиран, че трябва да заплати за това и не се осмелява да даде израз на своя протест. Политиците и медиите премълчават факта, че в битката срещу кризата, която е преди всичко идеологическа, единственият печеливш е капитализмът. В тази битка обикновените хора биват изправяни един срещу друг и за да оцелеят, те са принудени да се борят помежду си. Няколко месеца след въвеждането на спестовния режим все повече хора се включват в съпротивителните движения. "Никой не трябва да остава сам в кризата" се превръща не само в словесен лозунг на солидарността, но и в мото на всекидневния живот.
Левицата в Гърция отхвърля новия пакт за еврото, който е свързан с нови съкращения. Тя работи за организирането на мащабни протести и за мобилизирането на все повече млади хора. Централна за гръцката левица е не катастрофата на частните банки, а предотвратяването на социалната катастрофа чрез организирано противопоставяне на правителствената политика. Левите в Гърция настояват за повече демокрация по време на кризата и като първа стъпка в тази посока те се обявяват за провеждането на референдум във всички страни-членки на Европейския съюз относно Пакта за еврото. Изграждането на мрежа на Европейската лява партия на Балканите има за цел обединяването на усилията на левите сили на Балканите в борбата им срещу социалното разграждане по време на кризата и в приноса им за изграждането на един нов Европейски съюз, който да е мирен, екологичен, демократичен и социален и в който да бъде разменен балансът на силите.
*Авторката е съпредседателка на партия "Българската левица" и ръководи международната дейност на партията