Галин Дурев: Апостолът и България изискват от нас да намерим правилния път

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

На днешния ден отново скланяме мълчаливо глави пред личността и героичното дело на Апостола на свободата, Васил Левски. Век и половина след неговата трагична гибел, той остава пътеводната светлина на българската държавност, в която всички ние търсим упование, слушайки тръбата на едноминутното мълчание. 

Достойни ли сме обаче да славим с името на Апостола? Или в тази прослава търсим прикритие от собствените си слабости и прегрешения? Риторичен е въпросът постигнахме ли неговите завети за демократска, чиста и свята република, в която да се даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство и да се повдигне храм на истинната и правата свобода. 

Когато стотици хиляди българи поднасят своите венци и цветя пред паметниците из цялата страна, те отново и отново поглеждат с надежда към младото лице на българската свобода. В мислите си те отново викат на помощ Апостола и разчитат на неговата жертвоготовност, себеотрицание и здрав разум. Защото Левски е не просто идеализиран образ на борбата, идеализиран образ на свободата. Левски е еталонът за това, как именно се работи за отечеството.

Днес тази сграда, тази зала, хората в нея, би трябвало да сме основния пазител на заветите на Апостола. Но, уважаеми колеги, той не ни завеща непрестанни кавги, псувни и безсмислени батални сцени. Той не ни завеща и егоцентризъм и безмерно нахалство. Той завеща на България тиха и нечакаща признание работа. Ако днес успеем да постигнем дори само това от неговото непреходно наследство, то вече ще сме постигнали много.

Вчера на площада в Карлово чухме младата Рая да завършва есето си с думите ''Народе, събери си съчките''. Едва ли може да има по-ясно и категорично изразяване на очакванията на поколенията след нас и никак не е случайно, че дори младите, нашето бъдеще, призовават все по-често в мислите си Апостола. Те го търсят, защото ние оставаме твърде далеч от висотата на техните очаквания. 

Българският дух остава неразривно свързан с името на Васил Левски и който си въобразява нещо различно от това, то значи е твърде далеч от обществено-политическия ни етос. Именно безсмъртието на името на Апостола ни задължава да следваме непоколебимо неговите завети. Той е бил преди нас и далеч ще надживее незначителните проблеми на политическото ни всекидневие.

Затова, уважаеми колеги, днес се обръщаме към вас с молба за повече смирение и разум, защото нито човекът Васил Иванов Кунчев от Карлово, нито Левски - светлият образ на Българската свобода, заслужават нашите мисли и поведение. Апостолът и България изискват от нас друго и дано да имаме сили и отговорност пред историята да намерим правилния път.