Галерия "Лоранъ" се завръща с нов дом
Първата експозиция - "Продължението", е и преход, и среща на познатото с непознатото в родното ни изкуство
/ брой: 204
Лаврен Петров
През 1898 г. Петър и Поликсена Калъчеви напускат Копривщица и се установяват в София. Първо строят малка къща. Няколко години по-късно - през 1910 г., завършват втората си къща, в приземния етаж на която заработва прочутата софийска печатница "Петър Калъчев". Две години по-късно арх. Василев изгражда третата къща на семейството.
Изборът за нов дом на галерия "Лоранъ" на ул. "Оборище" 16 направихме с ясното съзнание, че срещаме историите на два големи български рода. Това е историята на потомците на Хаджи Найден Калъчев - възрожденеца, съградил през 1813 г. Калъчевия мост в Копривщица, по-известен като Мостът на Първата пушка, и нашата история с името на патрона ни Цанко Лавренов - дядото на който Лаврен Кьосестоянов е направил един от павликянските преписи на Паисиевата "История Славянобългарская" ок. 1850 г.
"Продължението" е изборът за откриването на новия салон на галерия "Лоранъ" - днес от 19 ч. Експозицията, която може да се разгледа до 30 септември, е спирка по пътя, поет преди години. Подбрани са творби от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те г. на ХХ в. "Продължението" е и преход, и среща на познатото с непознатото в родното ни изкуство.
Чудният фолклор на Димитър Казаков "В интимност" потъва в мистичната проникновеност на "Тайнственото езеро" от Васил Евтимов. Наивът на Лика Янко "Мелник" и "Родопчанки" се допира до експресията и психологизма в творбите на духовната й посестрима Маргарита Милиджийска "Във вълните". Цветните мазки на Генко Генков преливат във фовистичните петна на Димитър Скарлатов. Фината живописна моделировка на Петко Абаджиев "Пейзаж от Пловдив" се спира в "тежката" шпатула на Кирил Станчев "Созополска улица". Пасторално звучене на "Селски къщи" от Борис Данков не пречи на лиризма, струящ от платната на Тома Трифоновски "Българка" и "Влюбени". Абстрактната "мисъл" на Иван Георгиев-Рембранда "Абстракция I", "Абстракция II" е подредена до малко "по-конкретните", но обобщени акварели на Атанас Яранов. "По-подреден" е и Дечко Узунов в "Натюрморт", но и доста по-импулсивен в серията "Куртизанки", набързо щрихирани в квартала на Червените фенери в Амстердам през 1969 г.
Оставяме публиката сама да се наслади на експозицията, уверени, че първоначалният хаос от многообразието на стилове, техники и похвати намира ред по стените на галерията в завършена експозиция, достойна за музей на съвременното ни изкуство.
"Продължението" е и ново начало. Не само за нови идеи и смели решения. "Продължението" е и потвърждение за правилността на пътя, по който вървим с увереност, че галерия "Лоранъ" е запазена марка в представянето на стойностни оригинали от художественото ни минало и настояще. Надяваме се новият ни салон да се превърне в желано пространство за голямото изкуство и за множество културни събития.
Разбира се, днес не мечтаем, че успехът, енергията и трудолюбието ни могат да се съизмерват с тези на Петър и Поликсена Калъчеви от началото на миналия век. Обречени сме да не излезем и от сянката на големия Цанко Лавренов. Но освен да си спомняме знаменитите ни предшественици, можем поне да опитаме да продължим достойно след тях.
Тома Трифоновски (1939-2010), "Българка", 80-те г. на ХХ в.
Лика Янко (1928-2001), "Мелник", 1964 г.