Г-н Гнуско

Корифеят на правното безсъзнание; властелинът на безмозъчния речитатив; непресъхващият гейзер на патологичния словесен сюргюн; третото ухо, виснало на всеки телефон; продуцентът на "Полюцай пикчърс" и chevalier на всички "Оскар"-и в раздела "полицейско насилие"; безжалостният изобличител на престъпната сган съдии, адвокати, лекари, журналя, безправни гражданя и други врази на властта; вдъхновеният четец на незаконни СРС-та от парламентарния амвон; покровителят на беззаконието; тоя, дето "копа трупове с багери" и пръска интелектуалния чар на фоторобот с презерватив на главата; вездесъщият г-н Гнуско, известен до оня ден като министър на вътрешните болести на лицето премиер и негова дясна ръчица - този г-н Гнуско разигра най-гнусната сцена, която са виждали очите ми и удари в земята своя патрон, и прескочи всички граници на наглостта, лицемерието и варварската самореклама.
Г-н Гнуско свика в своя подкрепа и за свое оправдание една агитка от жертви на престъпността. Същата престъпност, която разцъфтя и даде отровни плодове под топлите грижи на г-н Гнуско и неговия подземен Буда, известен с характеристиката "перманентна престъпна ориентация". И благодари на жертвите за тяхната подкрепа. За какво? За това, че са жертви? И жертвите му благодариха. Изпотрепаха се да му благодарят. Което е най-гнусното. И цветя му приподнесоха, и дарове. За какво? За това, че ходят почернени? Че са изгубили децата си? И даже му се извиниха, ако с нещо (с какво ли?) са накърнили деликатната душевност на г-н Гнуско.
Жертвите самоотвержено изразиха своята благодарност към г-на Гнуско и публично, и коленопреклонно признаха своята гнусна вина към негова Гнускост. И се покаяха, и се разкаяха, и ръцете му нацелуваха, и журналистите насметоха, и в алиби на г-н Гнуско се превърнаха. Той ги превърна в свое алиби. А те приеха. Безропотно. И с вдъхновение. 
Което е толкова отвратително, така непоносимо, тъй издевателско и перверзно, че скалата на гнусотата не може да го понесе, камо ли да го измери. Все едно жертвите на холокоста да благодарят на Хитлер, Гьоринг и Гьобелс. Или жертвите на сталинизма да благодарят на Сталин. Каквото и сравнение да намерите, все ще е тъй абсурдно, порнографско и варварско.
А някои жертви не дойдоха.
Не дойдоха родителите на зверски убитата Мирослава от Перник.
Не дойдоха родителите на зверски убитата Яна в Борисовата градина.
Не дойдоха лекарите от Горна Оряховица, обявени за детеубийци от г-н Гнуско.
Не дойдоха лекарите от Благоевград, обвинени и хвърлени в ареста заради престъпления, които никога не са извършвали.
Не дойде семейство Мустафови от Кърджали, смляно от полицейските палки без никаква причина.
Не дойде ексминистърът Николай Цонев, опозорен от ескадроните на г-н Гнуско.
Не дойде Борислав Гуцанов, чиито невръстни деца осъмнаха под дулата на автоматите.
Не дойде целокупната адвокатска колегия, която г-н Гнуско обяви за ОПГ (организирана престъпна група).
Не дойдоха. Не благодариха. Не донесоха китки, ни дарове. Не се покаяха. Не нацелуваха просълзени г-н Гнуско. Отказаха да бъдат негово гнусно и гузно алиби.
Не ги е срам!