Фурнаджийските лопати

Има променливи хора, които бързо сменят своите позиции, виждания, убеждения, предпочитания. Днес разсъждават по един начин, утре по друг, и обикновено това е в името на интереса. Сменят и своите партии, за да са добре. Виждаш ги в съвсем друг образ, коренно различен от истинския. Един път държат на белия цвят, после на черния или на синия. Вярващите в стари заблуди вярват в нови. Някои се правят, че не чуват, когато така им отърва. Важно е да стигнат до кокала. Ръкопляскат на определени хора, а виждат, че ръцете им не са чисти.
Фурнаджийските лопати най-успяват в игрите, като прецакват другите. Някои знаят на кого да свалят шапка и си пълнят гушките, а за тях няма наяждане. Тези хора често сменят посоката, накъдето духа вятърът. Остават си обаче все слуги. Има хора, които ходят в църковни храмове, за да изкупуват греховете си. Други ходят на врачки. За тях има два стандарта. Вярно е, че всяко стадо си има и мърша, но те не страдат от надробената каша, която забъркват. Защитават своите права, но за другите не мислят.
Депутат в Народното събрание гласува с две карти. Нищо ново под слънцето. Който може, го може. Сигурно и другият му колега мисли като него. Тези хора се възползват от сивия фон. Тръгват уж в правия път, а после се връщат обратно. Това са фурнаджийските лопати, които претендират за морал, честност, обективност. Все нещо обаче ги блазни - власт, пари, връзки. Личният интерес ги увлича, превръща се в самоцел и продължават да проявяват лицемерие и двуличие.

Ангел НИКОЛОВ,
Исперих