ФРОНТЕКС получава повече пълномощия

Следващата седмица Европейската комисия ще предложи пакет от законодателни мерки за засилване охраната на външните граници на ЕС. Това каза пред журналисти в Брюксел Илияна Йотова, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Основното в тези промени ще се отнася до засилване на правомощията на ФРОНТЕКС от само координационни функции в командни. Най-радикалният вариант, който едва ли ще се съдържа в пакета от предложения, ще е свързан със създаването на постоянно действащи патрули по външните граници.
Що се отнася до общия контрол по границите, идеята е от 20 години, но и този въпрос е белязан от типичния за евроинституциите начин на работа, при който съгласие по ключови въпроси се постига трудно, коментира Йотова. Идеите за обща система за сигурност, отбрана и изграждане на обща разузнавателна служба на ЕС изглеждат обещаващи, но засега граничат с реализиране на поговорката "Човешко е да обещаеш, мъжко - да не изпълниш". По думите и при разговори с представители на ръководството на Европол самата тя научила за недоволството от страна на европейската полиция за информацията, която върви към нея от службите на страните членки.
"Когато започнаха спасителните операции в Средиземно море, в този период ФРОНТЕКС можеше само да координира, нямаше правомощия къде и как да се водят тези операции. Искаме засилване на правомощията в посока да бъдат ангажирани повече хора. На този етап може да се изградят т.нар. съвместни патрули с участието на полицейски сили там, където има нужда от това, защото границите на ЕС са подложени на огромен натиск", каза още Илияна Йотова.
Една от основните насоки, предложени от представителите на ПЕС и предвидени в новия пакет от мерки, е регистърът за резервационните данни на пътниците, пристигащи в ЕС, да се приеме заедно с директива за защита на личните данни. На практика това ще означава, че данните ще включват информация като имена, дати на пътуване, маршрути, места за сядане, багаж, данни за контакт и начин на плащане. По думите на Йотова това е директива, която ще бъде съобразена с всяко едно национално законодателство. "Смущава ни обаче количеството информация, която ще бъде събирана. Доста сериозен "Биг брадър", който ни наблюдава навсякъде. Искаме да знаем още кой и кога ще се възползва от тези данни. Твърде общо е и записаното, че ще се ползва от "силите за сигурност", коментира още българският евродепутат.
Бежанската вълна породи и друг проблем - изпълняването на Дъблинското споразумение. Поради реалното нефункциониране на този документ се очаква към средата на 2016 г. той да бъде сериозно допълнен и променен, посочи още Илияна Йотова. Един от нерешените засега въпроси е този със създаването на т.нар. легални пътища за мигранти и бежанци. Целта е по-голяма част от работата - като отделяне на икономически имигранти от бежанци, да бъде вършена в трети страни. Но и това е само пожелание за в неопределено бъдеще от бюрократична Европа. Другата "чудесна" мярка за контрол върху бежанския поток - т.нар. горещи точки, се оказа фантастика. От две - в Италия и Гърция, тази в южната съседка на България не работи. Остава неизвестно защо Атина се радва на такова благосклонно отношение от страна на Брюксел, недоумява Илияна Йотова.
Как може да бъде спрян потокът от джихадисти терористи, пътуващи от света към Сирия и обратно, остава неясно, след като Турция не е поела ангажимент за затваряне на границата си с близкоизточната страна, през която минават почти всички радикални ислямисти, повярвали на "Ислямска държава", пита българският евродепутат.