Фрагменти от три дена

Николай МИЛЧЕВ

По магистралата за Истанбул всичко свети. Асфалт, табели, звезди, градчета и села в далечината. Представям си какво би могло да бъде на светло. Но гледам сенките и мрака.
Да пътуваш към Истанбул нощем означава да видиш града след безсъние. Ако случайно си дремнал няколко минути, то е защото такъв град трябва да се гледа дълго, бистро и с поглед, готов да вижда.
Докато влизаш в Императорския град и приближаваш Босфора, усещането е като за машина на времето. Все по-дълбоко и по-дълбоко. При траките, при елините, при ромеите, при турците. Народи, култури, страсти, величия, хоризонти, континенти, салтанати.
Площадът пред Синята джамия е с обичайния си вид на мравуняк. Между Света София и Джамията се чувствам като на кръст. С Богородица на шията и с минарета в небето. Екскурзоводката е млада, нахъсана и жадна да ни завладее. Добра е, трябва да се признае - хем ни разказва приказки, хем ни поучава.
Не си мислете - казва тя - че жените, които влизат в джамията, се молят в нейния заден край, защото са дискриминирани. Това е заблуда. Просто мъжете биха се разсейвали, ако жени се кланят пред тях. Човещина е...
Струва ми се, че в Храма "човещината" има други измерения. В Храма човек или се моли, или се разсейва. А иначе Синята джамия е единствена в света с шест минарета. Султанът искал минарета от злато (алтън), а получил шест (алтъ) от тухли и вар. Грешка на слуха на майстора. Знайно е, че султан втори път не се пита за нищо.

Синята джамия привлича мравуняка от туристи

Всичко е странно, всичко е в мараня, величествено, синкаво -  вдъхновяващ двор, прекрасни бели дървета и една изгоряла къща зад оградата. Сигурно се е запалила от много гледане. Като гледаш векове, изгаряш.
В "Света София" слушаме нашия гид със слушалки. Много хора, много приказки, много варианти.
 Изведнъж в ушите ми бликва следното: "Когато турците завладяват Константинопол и превръщат църквата в джамия, те само замазват, скриват църковните стенописи с тънък пласт гипс, без да рушат нищо. Това "само" и този "тънък пласт гипс" ми идват в повече. Екскурзоводката продължава: Кръстоносците, които на път за Божи гроб минали през Константинопол и останали в града 67 години, опожарили, ограбили и изнесли всичко. Който е ходил тук-таме из Западна Европа, може да види откраднатите съкровища.
Отвън, на входа на превърнатата в музей "Света София", са мраморите с агнетата. Символизирали дванадесетте апостоли. Аз преброих десет агнета. Може и да не съм видял другите две, освен ако и те не са отведени от кръстоносците.
А иначе в Истанбул са почнали да изчезват някои неща. Като например посланията на Ататюрк от двореца Долма бахче. Били повече, сега останало само едно. Въпрос на липси и политика.
На площада е и бившият Хиподрум. Докато чувам как конете минавали по седем пъти през дванайсет препятствия, аз виждам едно коте - красиво и лениво, лежи край египетския обелиск и не мисли да се надбягва нито с други котки, нито с времето.
Съвсем близо е и Магнаурската школа. Светилникът на Византия. Изворът, от който пият най-знатните и най-учените на своето време. Нека споменем св. Константин-Кирил Философ, цар Симеон, Константин Преславски, може би Черноризец Храбър.
Какво е сега Магнаурската школа - питам екскурзоводката.-  Ами нищо - отговаря ми тя - нищо...
Иначе сградата стои. Боядисана е в жълто.
Градът на императорите Истанбул е велик град. В него можеш да видиш милиони лалета, да пиеш сок от нар, да направиш крачка и да стигнеш Другия континент, да държиш в ръка броеница, да пиеш кафе над Босфора, да се пазариш с търговците и да сложеш времето и вековете в джоба си. Тук всичко е възможно, освен безразличието.
Накрая трябва да си призная, че и аз напълно се вписвам в казаното от Мустафа Кемал Ататюрк за българите: "На вас всичко ви е или ааз, или артък." И за да не се изгубим в превода - това означава: на вас или ви е малко, или ви е в повече.
Може и да е прав.

Да си тръгнеш от Истанбул за България денем, означава да минеш по много мостове. И всеки мост - с име. Всеки мост - с история. Красива магистрала, красив патриотизъм и имперско самочувствие.
 И всичко във фрагментите само на три дена.