Наука
Фондът към МОН отпуска 20 млн. лв. за фундаментални изследвания
На видео всеки може да види научните проекти у нас, свързани с КОВИД-19
/ брой: 111
Два нови конкурса за тази година обяви фондът "Научни изследвания" (ФНИ) към МОН - за финансиране на фундаментални научни изследвания в 10 направления и на фундаментални научни изледвания на млади учени и постдокторанти. До 7 юли ще се подават предложения за първия конкурс, който е на обща стойност 19 млн. лв. За втория са заделени 1 млн. лв., а срокът за кандидатстване е до 9 юли.
У нас финансирането на фундаментални научни изследвания се осъществява единствено чрез фонда на МОН. А както е добре известно, без развитието на фундаменталната наука всякакви приложни изследвания и технологии в т. нар. иновативна икономика имат краткотраен ефект. С двата конкурса фондът подкрепя нестопанска научна дейност чрез придобиване на нови знания. В първия конкурс проектите са тригодишни, минималната сума за всеки от тях е 60 000 лв., а максималната - 120 000 лв., като допълнително могат да бъдат заявени до 50 000 лв., предназначени само за закупуване на апаратура и консумативи. В конкурса за млади учени и постдокторанти пък за всеки проект (две години) ще се отпускат минимум 15 000 лв. и максимум 30 000 лв.
Любопитна инициатива поде ФНИ за научните проекти у нас, които са свързани с пандемията от КОВИД-19 и вече се изпълняват след проведени конкурси. Фондът предоставя информация и видеоклипове, чрез които всеки може да се запознае със съответното изследване. Видеопредставянето на проектите е достъпно тук. Вероятно най-висок интерес могат да предизвикат проекти като този на Националния център по заразни и паразитни болести, който търси отговор на въпроса колко дълго се запазва имунитетът спрямо вируса. Или пък текстилните материали, които могат да предотвратят заразяване, създавани в ХТМУ; синтезът на флуорестецнти РНК багрила за диагностика (СУ); връзката на опасния вирус с климатичните промени (Институт за изследване на климата, атмосферата и водите, БАН); мерките за намаляване на последиците за икономиката, за транспорта (УНСС); стресът от пандемията и психологическите ефекти от нея (Етнографският институт и Институт за изследване на населението и човека - БАН) и др.