Фолклор на кръстопът с група "Аутентик"

Българската група "Аутентик" ще съчетае автентичен български фолклор с джаз, фънк и грууви, както и с келтски, ирландски и финландски мелодии, на 7 ноември в Сити Марк арт център в столицата, научи ДУМА от Преслава Преславова. Райна Василева (вокал, перкусии) и Живко Василев (кавал, пиано) имат амбицията да съберат световната музика на едно място по повод петата годишнина от първия си съвместен запис. Голяма част от песните, които ще чуят всички, купили билети за концерта, се ражда по време на турнетата на групата по света.
Макар и млада като формация, "Аутентик" има богат опит с международни участия - на етнофестивалите в Белгия и Швеция, както из цяла Европа, където прави и участва в уъркшопове за българска музика и среща артисти от цял свят. Именно там младите творци се запознават с британския китарист Йън Стивънсън, с когото по-късно работят заедно върху оригинални интерпретации на български фолклор. По време на едно от своите участия на уърлд мюзик фестивал, Райна и Живко преподават български фолклор на певци от Кения и Индия, на ирански гъдулар и индиец перкусионист. Така осъзнават, че именно смесицата между различни стилове в уърлд музиката е дестинацията, към която групата ще поеме в албума, над който работи в момента и предстои да излезе през 2019 г. А публиката на предстоящия им концерт ще бъде първата, която ще чуе няколко композиции от него. Събитието ще се състои с финансовата подкрепата на Министерството на културата.
Любовта към музиката и българския фолклор е в основата на създаването на етно/джаз/уърлд формация "Аутентик", която започва своята музикална кариера в края на 2012 г., а през 2015 г. записва първия си самостоятелен албум -  "YesToday". Той е представен в София през 2016 г., а също и в Берлин и Варшава. В процеса на утвърждаване на стила си, изпълнителите сътрудничат с изключителни световноизвестни музиканти и групи като номинирания за "Грами" басист Хуан Гарсия-Херерос, Стоян Янкулов-Стунджи, Иън Стивънсън, Сучет Малхотра, Кристиане Карам, Хектор Мартиньон, Роберто Кинтеро, "Дел падре" и др.