Физика на живите

Този път няма да напиша и ред за спорт. Защото не съм на себе си, след като научих смразяващи поне за мен кръвта факти. А и получих много обаждания от читатели, на които благодаря. Сигурно и вие сте разбрали докъде са се докарали възрастните хора в Територията и по-точно някъде около Лом и Козлодуй. Толкова са изнемощели от мизерия, че отдавна не им се живее. Забравата и беднотията ги погребват живи. Тези българи на преклонна възраст започнаха да си правят панихиди приживе! Това е самата истина. Опело има, покойник няма! Жив е той, жив е, ама отвътре е мъртъв. Студен. Страшно е. Някакъв нов вид зверство срещу достойнството, самосъзнанието. Това е огромна трагедия за всички нас. Гавра е с паметта и идеалите на националните ни герои, които са загинали за България в името на по-добро бъдеще. За какво друго да говорим, щом се случват подобни неща днес?
Не знам дали тук е мястото да четете това, но всъщност именно навсякъде трябва да се казва. Не искам да обвинявам никого, но искам да осмислим тази житейска трагедия, защото утре същото чака всеки, ако я караме така. Много достойни хора си отидоха от този свят, изоставени от собствената си държава. Докога ще продължава това? Познато ли ви звучи заглавието на книгата „Физика на тъгата“? Наричат я хроника на човешката мъка. Ако не - Румен Радев говори за нея по време на кампанията си. Там пише „Аз сме“. Да, без останалите какъв по дяволите е смисълът на аз?
Чувствам удовлетворение, че 125-годишната партия в България набляга на човека в платформата си за предсрочните избори. Поставя го центъра на политиката. Или по-скоро го връща там. Защото много отдавна извадиха хората като основна цел на политиката. Направиха го с ясно съзнание и тотален непукизъм. Дори с жестокост. Абсолютни гьонсурати. Някакъв вид модерни еничари. Ето ви цитат от автора на „Физика на тъгата“ Георги Господинов:
„Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там вляво.
Как така няма?
Така. Там няма нищо. А мен точно това нищо ме боли“.
Ще драсна още няколко реда в тази връзка. Лявото в последните месеци, вчера, днес, сега, в този момент, утре и даже след после, започна да превръща дясното в нищо. Или просто в болка като от апендикс. И ще продължи да го прави. Ето защо се доверявам на вида на днешното ляво и неговото променящо се лице. Това, което спечели с Радев и Йотова, това, на което социолозите дават преднина на предстоящите избори, това, което има за лидер личност, изпреварила Б.Б. по рейтинг. Подкрепям го. И не искам повече панихиди, в които да се прощаваме с живи българи. Както и опело на самото ляво.
И още нещо. Извинявайте достойни хора от Лом, Козлодуй, равнината Златия. Сигурно и от още десетки други места в страната. Макар и зловещо, чрез тези панихиди, вие ни показахте уникална сила за борба с нищото в Територията.
Само за справка. До изборите остават 51 дни...