Фирми фалират заради забавени европари

Голяма част от бизнеса предпочита да не участва в европроектите заради тежките процедури по кандидатсването, както и по възстаноявяване на разходите, а много предприятия фалират, докато чакат. Това заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), на пресконференция вчера. Досега са разплатени 35-40% от средствата, въпреки че по някои програми има 100% договореност.
Най-честите оплаквания на бизнеса при кандидатстване са за некомпетенност, необективнст, непрозрачност при оценяване на кандидатите. Много често бенефициентите биват санкционирани заради грешки на държавната администрация. Неправомерното отхвърляне на качествени проекти, недопсутимото удължаване на процесите на оценка на проекта, както и сложната процедура за кандидатстване, са проблеми, които могат да бъдат решени, като се намали административната тежест и процедурата за кандидатстване се опрости максимално, а документацията да се подава по електронен път. Необходимо е също да бъдат допуснати независими експерти в екипа по оценяване.  
Комитетите за наблюдение в момента са структурирани така, че държавната администрация да има квалифицирано мнозинство. От АИКБ искат представителите на гражданското общество и социалните партньори да участват, за да имат блокираща роля.
АИКБ иска още във всяка оперативна програма следващият програмен период да има квота за усвояване от страна на частните бенефициенти, заяви Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Той посочи, че съществува дискриминация между частните и общинските бенефициенти при определяне на размера на аванса по проектите. Авансът за частните структури при използване на европари е 20%, а при държавните - може да стигне до 40% от средствата, посочи Велев.
Той допълни, че използването на регламента "de minimis" за размера на т.нар. държавна помощ затруднява бизнеса и води до незаслужени санкции за компаниите. Асоциацията смята, че българската икономика може да стане конкурентоспособна само с насочване на парите от еврофондовете към създаване на базова инфраструктура и грантови схеми.
Забавянето и затрудняването на усвояването на средствата е и заради несъвършеното законодателство при обществените поръчки и в избора на подизпълнители. АИКБ предлага промяна на ЗОП.
Програмите "Транспорт" и "Околона среда" са най-закъсалите, посочиха от асоциацията. За ускоряване на усвояването по тези програми е нужно общините да не кандидатстват в пълния капацитет документи, а само някакъв минимален, и само одобрените да подават пълния пакет. Тази година усвояването трябва да се удвои и утрои, за да не загубим средства. От АИКБ иксат още по ОП "Околна среда" бизнесът също да бъде допуснат като бенефициент.
При разработването на ОП "Регионално развитие" трябва да се заложи 50% от стойността на проекта да е грант (безвъзмездно финансиране), тъй като по-ниско от 50% прави мерките непривлекателни, оттам и неефективни, което води до риск от липса на кандидати. Задължително по проектите трябва да се финансира и конструктивно обновяване на сградите, включително термо- и хидроизолацията на конструкциите.