ФИЛОСОФСКО-СИМВОЛНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА СВЕТЛИН РУСЕВ

    Светлин Русев е творец на дълбоките символно-философски послания. При него по странен и неповторим начин се съчетава трагическата вглъбеност с лирическата извисеност. Може би защото през годините най-силно го е привличала необятната тема за човешкото страдание и милосърдие, смирение и всеопрощение, съзерцание и действие. Експозициите, които той поднася през последните години на българската публика поразяват с концептуалната задълбоченост и промисленост.
Художникът се интересува от кодираната в отделните образи скрита динамика. За това при него композицията почти винаги е амбивалентно раздвоена - там си дават среща динамиката и статиката, напрежението и медитацията. Това мотивира Светлин Русев постоянно да се стреми към своеобразно скулптиране на пространството, в несекващо усилие да се разгадае философията на образуването на формите. Всяка негова творба звучи като психо-пластичен етюд, който има за главна цел вглъбяването в духовния живот на индивида, аргументирането на своеобразния морален ригоризъм на персонажите.
Така може да си обясним и движението от топлите цветове, характерно за по-ранните негови работи, към оловносивата тоналност. Редица художници и художествени критици са посочвали първопроходческите идеи на Светлин Русев при работата с цветовете. Милко Божков например говори за "раздиращия писък на червеното върху изпепелените баири". В "Лето 885. Изпращането на св. Методий" (1980) ни поразява скритото напрежение в сблъсъка между Земното, Телесното, и Възвишеното, Нетленното. Тялото Методиево сияе, сякаш е планински кристал. То е своеобразен контрапункт на замислените, страдащи изпращачи на великия човек към Отвъдното.
    Светлин Русев драматично и болезнено остро усеща пулсациите на историята, социалните разломи и трансформации, вълнува се не само от злощастните перипетии на отечествената съдба, но и от трагичната невъзможност да се постигне не само индивидуалната хармония на човешката душа, но и световния Разум да надделее над световния Хаос.
    С всяка следваща своя експозиция художникът ни кани на поредното загадъчно и вълнуващо пътешествие из неизбродните пространства на Духа. Ако Човекът иска постоянно да преоткрива себе си, да отгатва какво е главното негово предназначение, да осмисля свръхзадачата си като мислеща тръстика (нека си спомним великолепната метафора на Блез Паскал) и могъщ  и животворен слънчев лъч в царството на непроявената Простота, убеден е творецът Светлин Русев, то неговото усилие следва да бъде не само импулсивно, предизвикателно, експлозивно, но и съзерцателно-съзидателно, медитативно вглъбяващо се.
И нека отново припомним, че всяка следваща изложба на Светлин Русев е поредно стъпало в неизтощимите му духовни изследвания, посветени на Пътя. Пластическият сюжет "Има такъв път" постоянно и магически владее художника. Този сюжет се превъплъщава и развива в серии от пейзажи, рисунки и акварели в една нескончаема мегапластическа поредица, имаща главното предназначение да разгадае тайната, наречена Човек.


Цикъл "Стълбата"


"Каменни картини"


"Пейзаж в червено"


"Пътят"