Филип ПОПОВ: БСП е против обидните думи и заплахи в съда

Филип ПОПОВ е роден във Видин. Завършва ГПЧЕ "Йордан Радичков", а след това и юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Член на Националния съвет на БСП. Народен представител от БСП в 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Секретар на ПГ на "БСП за България". Зам.-председател е на комисията по правни въпроси и член на комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.

Владее английски език. Женен. Има дъщеря.

"Липсата на достъп до образование и все по-ширещата се неграмотност водят до масовото използване на езика на омразата"

- Г-н Попов, БСП внесе в деловодството на НС законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Какви са мотивите ви за исканите промени? Част от тях вече залегнаха в Закона за съдебната власт, който парламентът прие в четвъртък.

- През последните години сме свидетели на тревожната тенденция при процесуални действия, отправени към съда, включително при подаване на искова молба, да се използват нецензурни думи, цинични изрази и дори заплахи. Те най-често се отнасят до отсрещната страна, но има случаи това да е поведение и към магистрати. Ползването на подобен език и на непристойно поведение в съдебната зала при разглеждане на делата може да се определи като грубо неуважение към правосъдието. То противоречи на самата идея за търсене на защита от съда. Често пъти използването на груби изрази и обиди показва, че една от страните не търси наистина защита и съдействие за упражняване на правата си, а умишлено иска да причини вреда на опонента си или да затрудни работата на магистратите.

Законопроектът е провокиран от множество сигнали от юристи, занимаващи се с граждански дела по съдопроизводство, към които са отправени подобни квалификации. Ние настояваме това да се прекрати. Имаме безрезервната подкрепа и на съдиите. 

- Какво конкретно предлагате?

- Предлагаме да се установи общо правило, приложимо за всяко процесуално действие, според което то се смята за незавършено, когато при отправянето му страната използва груби и нецензурни думи, обиди и заплахи, без значение дали става дума за ищец или ответник. Тази разпоредба би позволила съдът да игнорира всяка недоброжелателна молба, дори ако чрез нея страната се опитва да упражни процесуално действие, за което има преклузивен срок.

С промените БСП предлага исковите молби, съдържащи груби и нецензурни думи, обиди или заплахи, да бъдат връщани от съда, с изключение на случаите, в които тези думи касаят основанието на иска. С измененията в ГПК се въвежда възможността против връщането да се подаде частна жалба. По този начин не се прегражда достъпът на гражданите до правосъдие, т.е. не се ограничават правата им на защита, тъй като страната винаги може да предяви нов иск, ако счита, че има легитимен интерес. Ограничават се единствено възможностите за злоупотреби с това право.

Целта на законопроекта е тези проблеми да бъдат решени. Това трябва да стане, без да бъде нарушено или ограничено правото на защита, записано в Конституцията и тълкувано от Конституционния съд като основно право на гражданите.

- Какви са основанията за предложенията?

- Освен от Конституцията правото на защита и правото на достъп до съд е описано и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Но нито основният закон на държавата, нито конвенцията позволяват ограничаването на предоставените права, включително уреждат задълженията за тълкуване на разпоредбите по начин, че упражняването им да не представлява злоупотреба. 

Европейският съд за правата на човека в Страсбург обявява за недопустима всяка индивидуална жалба за твърдяно нарушение на Конвенцията, когато счете, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба. Една от хипотезите на такава злоупотреба, според съда, е именно използването на обиден, обиждащ, заплашителен или провокативен език, независимо дали той е насочен срещу ответната страна или съда.

Действащият ГПК, в съответствие с разбирането за границите на упражняването на предоставените права, също въвежда забрана за злоупотреба с процесуални права. В него е записано, че участващите в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност за вреда са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Смятаме, че внесеното законодателно предложение предлага ефективни средства за контрол върху тази забрана в случаите на процесуални действия, оправени до съда, при които страната използва хулителни, заплашителни или цинични думи. Това включва и сезиране на съда с искове, съдържащи подобен недопустим език и ще го улесни при осъществяването на същинската му дейност да осигурят защита при накърнени права и да въздава справедливост.

- Смятате ли, че предложенията ще бъдат подкрепени от останалите парламентарно представени партии?

- Надяваме се това да се случи. На последното заседание на правната комисия колегите от ДПС предложиха подобен общ текст да залегне в Закона за съдебната власт и той беше гласуван в зала в четвъртък. Разбира се, подобни текстове би трябвало за има и в останалите процесуални закони, когато се отнася и за жалби, и за тъжби, и за други съдебни актове.

- От трибуната на НС често се употребяват нецензурни думи, обиди и заплахи. Не трябва ли Правилникът за организацията и дейността на парламента да бъде по-строг при подобни изяви на депутати?

- В сега действащият правилник има подобен текст. Въпросът е председателстващият събранието да има волята да го прилага. Наистина от трибуната на Народното събрание сме чували много тежки обиди и заплахи, особено по адрес на  парламентарната група на БСП. Това е неприемливо и недопустимо, защото парламентът е висшият орган в една парламентарна република. И когато той зададе тон и употребява подобен език, това се мултиплицира в останалата част на обществото и в различните институции.

Езикът на омразата все по-често измества темата за политическите послания. Често пъти той се превръща в основен инструмент за лични нападки към опонента.

Народното събрание категорично не е мястото, където трябва да се употребяват обидни квалификации и думи. Би следвало езикът на омразата да не се превръща в емблема на законодателния орган. Може би трябва да помислим за по-строги санкции за тези депутати, които ползват обидни думи, квалификации и дори заплахи към колегите си. 

Лошото е, че липсата на достъп до образование и все по-ширещата се неграмотност водят до използването на такъв език. В България отдавна е разбита ценностната система на хората. Голяма част от семействата са в чужбина, за да търсят препитание. Много от децата са оставени на грижите на бабите и дядовците, които не могат да упражнят нужния  контрол. Не може и не бива цялото възпитание да се прехвърли към училището и към педагозите. Те вършат своята работа прекрасно, но не бива да очакваме от тях да поемат цялостното възпитание на децата.