Фикс идеите на един словесен акробат

"Хората се заблуждават не затова, че не знаят, а защото си въобразяват, че знаят."
 Жан-Жак Русо (1712-1778 г.), френски философ, социолог, педагог и писател

Преди години британският вестникарски магнат лорд Нортклиф формулира критерия за сензация така: "Ако куче ухапе човек, това не е новина. Но ако човек ухапе куче, това вече е новина." Магнатът лорд обаче с аристократична небрежност пропусна да изясни как да се получи голямата сензация, при положение, че кучето реши да саботира мероприятието и изобщо не се появи на терена. Недомислието на лорд Нортклиф се запълни успешно в началото на 2015 г., когато страниците на в. "Файненшъл таймс" имаха честта да бъдат посетени лично от председателя на българския Център за либерални стратегии (ЦЛС) Иван Кръстев. В своята статия придворният поет на неолибералната доктрина в България и главен суфльор на десния управленски елит ощастливи широкия свят с оригинално, епохално, че чак гениално откритие: яко понамирисва на скроен руски комплот за дестабилизация на държавите върху Балканския полуостров. Тука има, тука нема!

Кучето се появи на терена

Като персона твърде начетена, Иван Кръстев със сигурност е уведомен за плеядата негови конгениални предтечи, както и че класиката в който и да е жанр се получава по линията на естествения, а не на изкуствения, подбор, допингован през чуждестранните финансови шлаухи.
В летописа на Иванк-Кръстевата колегиалност, озарени от тъмнината на славата, са и Робърт Мос, Майкъл Ледин и Клеър Стърлинг, госпожа. В края на 1982 г., пред Джеремая Дентън** - о.з. адмирал от морската авиация на САЩ, председател на подкомисията по въпросите на сигурността и тероризма към американския Сенат, тримата заедно надуха с пълна мощност сирената на глобалната тревога: атентатът срещу папа Йоан-Павел Втори е секретна точка щ 1 от тогавашния петилетен план на НРБ, а техническата документация е съветски лиценз. Запазена марка на "мозъците" от КГБ.
Колкото до тематиката за Третата световна война, в най-различните й варианти, вкл. и настоящият й клонинг - хибридният, замислена и най-непростимото - зачената, от Кремъл, то лавиците дори на Конгресната библиотека в САЩ безпомощно скърцат под тежестта на издадената литература. Тук е и "Реалната война" на Ричард Никсън, представена е и "Третата световна война" на о.з. ген. Джон Хакет от армията на Н.В. кралицата на Англия. Художественият жанр не е пренебрегнат, и то върху терена на историческата фантастика. Гадател, размножаващ в романизирани варианти зашеметяващи предсказания, беше мистър Кинсгли Еймис. От целия този бизнес падат немалко пари (да го кажем на ухо)... Не изостават да бият набат*** и графоманите отсам Ламанша. Френският ген. Пиер Галоа отприщи мундиросаните си фантазии в обемиста студия, отпечатана в сп. "Льо монд де конфли" ("Светът на конфликтите"). Кастингът за класици в жанра е ожесточен. Преди да надуят през мегафоните горно "до" (доооокооооога ще търпим ръката на Москва?!!!), кандидатите за терминатори на кремълските козни са препасали поне една-две поетапни награди за спечелване славата на журналистически и/или публицистични асове от крупен калибър. Защото броят на ентусиастите да влязат в писалкопашен (няма нищо общо с опашатите лъжи!) бой върху хартиените терени с червените зомбита силно надвишава вакантния щат. А и нелоялната конкуренция в този бранш всяко божие утро може да смачка адмирирания довчера шампион в жалък аутсайдер. Което би обезсмислило мъките на творчеството, носещи обилно радостите на битието. А точно житието-битието на опитните ездачи върху музата на неолибералната доктрина е като прекопирано 1:1 от Програмата на КПСС за построяването на комунизма.
Но да се върнем към

интелектуалния шедьовър

на Иван Кръстев. Който е неоспоримо доказателство, че ябълката на Нютон може и да е зелена, но главата, върху която тя падне, трябва да е узряла. Според видния неолиберален стратег Балканският полуостров може да бъде превърнат в "поприще на изява на Москва", тъй като "пространството за маневриране" в рамките на ОНД е ограничено, а е необходимо да бъде оказан натиск върху Европа. "Една контролирана криза на Балканите ще бъде коз за Русия при преговорите, като тя може да отрече участието си в нея", смята Иван Кръстев. Възможните сценарии са два. (Какъв смайващ дефицит на руското ноу-хау - явно някои кабинети в Москва е наложително да сменят стопаните си в екстрен порядък!). Първият трилър предвижда руските компании да изтеглят средствата си от местните банки. В този случай "ще настъпят масови фалити и обществени вълнения, прозападните правителства ще се разклатят". Според другия още по-хорър трилър ще бъде подкрепено желанието за независимост на Р Сръбска от Босна, което може да доведе до разпадане на Босна и война. Кръстев не пропуска да демонстрира и уважение към сентенцията на Адам Смит, че "Заблужденията, съдържащи в себе си известна доза истина, са най-опасни". Затова в статията си отбелязва руските връзки на балканските олигарси, както и че икономиката в региона е силно зависима от руските доставки на газ и нефт. Омрежен от постулатите на неолибералната доктрина, Кръстев разглежда Русия като последното (извън ислямския свят) издихание срещу модерността и актуалността на "новия ред".
Да не би някой да е останал с впечатление, че Иван Кръстев раздава на безмозъчните индивиди сред хомосапиенсите безплатни интелектуални дажби само по локални теми? Нищо подобно! Ерудицията му е под много атмосфери и с лекота напомпва глобалното в локалното, матрицата разпечатва глокалното, после - l'art pour l'art (изкуството заради изкуството) - дисоциира глокалното в глобално и локално. Докато читателят (или слушателят) бъде поставен в ситуацията на

котката, която си гони опашката

За да не бъдем обвинени в голословност и куха преднамереност, нека се потопим в някои честни поп-словоизлияния на Иван Кръстев - отново на многократно обладаваната от него "руска тема". Тонът им е несвободен от злокачествена страст. Ала тъкмо защото са страстни, а не защото са обективни, думите на Кръстев са честни.
В интервю на Христо Буцев, поместено във в. "Култура", председателят на ЦЛС, позициониран под валяка на фактологията, е принуден да признае, че "Ние създадохме модел (на либерална постмодерна държава - б.а.), който трудно може да прекрачи географските граници на Европа". И докато негативно оценъчния mainstream (главно течение) на Кръстев спрямо Русия както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план излъчва истински комсомолски плам наоборот, с всичките му позовавания на руския геополитик Вадим Цимбурски, по-късно са и опитите на Кръстев за бихейвиористки анализ на руския философ Александър Дугин, то селектираното и затова умело боравене с фактологията не успява да осигури маскировъчна опаковка в стил "Кристо Явашев" на липсата на историцизъм по отношение на либералната демокрация. Макар и позиционирана единствено в границите на ЕС и САЩ. Е ли това краят на историята или един академичен подход, лишен от субективната идеологизация на инструментариума, първо би следвало да потърси отговорите на някои въпроси:
1. Доколко западните хора, подобно на всички останали народи, са жертва на своите собствени идеологически и цивилизационни представи и самите те последователно ортодоксални ли са?
2. Дали американският и европейският интервенционизъм, който се стреми да изнася все по-далеко универсализма, идеологията на индивидуалните човешки права, консумеристкия индидуализъм и свободната търговия, не се възприемат от незападните цивилизации като фасадната страна на скрито неоимпериалистическо намерение, разрушително спрямо идентичностите и националните суверенитети? Откъдето следва, че т. нар. от Иван Кръстев "агресивен изолационизъм" на Русия е реакция на външна намеса, т.е. политически вариант на третия закон на Нютон в класическата механика! Дали Иван Кръстев не препоръчва Русия да преодолее своя изолационизъм, както САЩ преодоляха техния резултат от "поствиетнамския синдром" чрез агресията срещу Гренада?
3. Не е ли налице в държавите-люлки на либералната демокрация дифузия на противоположни колективистични тенденции за завръщане към общностния идеал (под формата не на традиционните общности, а на ефимерни, постмодерни племена)? Не се ли забелязва тенденция към организация на солидарност, която почива по-скоро на непосредствената близост, отколкото на доверието в една всемогъща държава, една тенденция към развиване на емоционално чувство за принадлежност, отколкото на организиране въз основа на договорености и рационални обмени? Откъдето може да бъде направено и предположението, че не единствено от селската община в Русия, която според Иван Кръстев колективизацията по време на съветската власт е унищожила, може да покълне колективистичната нагласа през ХХт в.
Каноничната рамка, в която развива своите поп-либерализми Иван Кръстев, носи несъмнено предимствата на експлоатацията на

вече разработени идеологеми

за които остава само да бъдат творчески приложени към съответния анализиран обект в пространствено-времевия континуум. Но те предопределят, с голям шанс за сбъдване, повторяемост на ситуацията - след засега неизвестен интервал от време - която Историята отреди на твърдението, изказано от Ленин в разговора му с големия фантаст Хербърт Уелс: "Мы будем навсегда!"
Въпреки че е налице антропологична разлика: докато Ленин е идеалистично обвързан с телеологическата парадигма, на която е съавтор, то Кръстев е интелигентен словесен акробат с лингвистичните стереотипи на неолибералния пенкилер, който, преследвайки целта за съхраняване на собственото си оцеляване, непрекъснато възпроизвежда псевдонеобходимостта от своето публично съществуване.
Революционните обществени идеи винаги са застрашавали всички ценности на изявените фигури на властовата сфера в статуквото (Иван Кръстев е от този ранг): как мислят, как се сдобиват с материалното си благосъстояние, чувството им за идентичност - в психологически аспект структуроопределящо за интелектуалеца. Самото допускане за темпоралната природа на неолибералната доктрина е не революционна, а свръхреволюционна идея относно невъзможността да бъде сведена промяната в околната действителност до линеен процес: внасяме либерална демокрация, получаваме безкрайна крива по t - времето за нейното функциониране.
Все пак - краят на един свят съвсем не е краят на света. Нали, г-н Кръстев?


* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** По време на войната на САЩ в Индокитай служи на самолетоносач. При боен полет над Северен Виетнам самолетът му е свален и Дентън попада в плен. След завръщането си в родината се отдава на политика от позиции, сходни с тези на колегата си по съдба сенатор Джон Маккейн. (Колко странно!)
*** Сигнал за тревога