Фeстивалът "Енеску" достоен за "Гинес"

Наистина, няма друг подобен фестивал в света дори в богатите Англия, Германия и Франция. Следя го от трийсетина години и пиша за програмата му вече за пети път с чувство на завист. Провежда се през година от 1958 г. през септември за около месец. Започна скромно - с 16 концерта, като в началото акцентът беше върху конкурса "Енеску". Но с всяко издание набираше сили и ставаше все по-мащабен. Тази година в него участват 2500 гости - музиканти (солисти, диригенти, оркестранти) и 1500 такива от Румъния. В концертите на открито, на площада, участват повече от 100 избрани студенти. Звучи невероятно, нали?! Да, но е факт. Бегъл поглед в програмата му в интернет ще убеди и най-големите скептици.
Организира се от Румънското министерство на културата, от община Букурещ, и се подпомага от държавата, която не жали средства за културата (не съкращава театри, опери и филхармонии! и не въвежда абсурдни "реформи" и "делегирани бюджети" като тези на Костов-Москова и Борисов- Рашидов), а знае, че ако няма култура, няма и държава. Има и мощен спонсор - "Ромпетрол" и някои банки. Всички управляващи го посещават и дори са недоволни, ако не успеят да си купят билети. Техният премиер не е като нашия бивш, почитателя на Ивана и Лепа Брена. Артистичен директор е доскорошният интендант на Щатсопер, Виена, румънецът от немски произход Йоан Холендер, заменил Йехуди Менухин след смъртта му.
Новото, 21-во издание, което тече в момента, може да се гледа от ТВ Култура, Букурещ, да се слуша директно, онлайн, по Румънското радио (програмите "Романиа културал и "Романиа музикал". Тук ще спомена, че за наш срам родината на Орфей няма такова радио! А и БНР, за съжаление, отстъпи от традициите си, пренебрегва нашите големи фестивали, а БНТ от няколко години направо отказва да предава откриването на "Варненско лято" и "Мартенските музикални дни", а за футбола отделя безброй часове!).
Фестивалът започна мащабно в началото на септември в Букурещ (в 6 прекрасни акустични зали) и паралелно с това в още 9 големи града. Нов момент от няколко години насам, от който може да се поучим - това е децентрализация на културата, нали?! Осем са основните моменти сега - цикъл "Световни оркестри", цикъл "Камерни ансамбли и камерни изпълнители", "Полунощни концерти", "Опера и балет", "Серия 200 години Вагнер", "Музиката на XXI век и Джордже Енеску, уъркшоп", "Музика и слово", Международен конкурс на името на патрона на фестивала (пиано, цигулка, пеене, композиция).
Рекламата - мащабна, масирана, по всички медии, добре и интригуващо поднесена, започна още в началото на годината. В северната ни съседка медиите дават приоритет на истинските стойности, а не на клюките, сензациите, футбола и чалгата, и всеки концерт се представя като събитие. Цената на един билет за концерт е от 9 до 38 лева. Абонаментните карти са със значителни намаления. Посещаемостта на концертите през миналото издание (2011) беше 4000 зрители дневно, а през тази година достигна до 5000.
Двайсет са световните оркестри. Сред тях са Лондонската кралска филхармония, Санта Чечилия, Рим, Щатскапеле Берлин, Мюнхенската филхармония, националните оркестри на Русия, Ил дьо Франс, оркестрите на Осака, Лозана, Питсбърг (чак от САЩ!).
Интересното е, че в програмата на всеки от тях (те изнасят по два концерта) е включена творба от патрона на фестивала. Това говори за авторитета не само на великия Енеску, но и на самия фестивал. У нас преди години подобна практика поддържаше с успех най-сериозният ни симфоничен и кантатно-ораториален фестивал "Мартенските музикални дни", на които всеки гостуващ оркестър представяше и по едно българско произведение. Начело на тези първостепенни състави са диригенти-звезди от ранга на сър Невил Маринър, Марис Янсонс, Даниел Баренбойм, Кристиан Закариас, Фабио Бионди, Антонио Папано, Семьон Бичков, Михаил Плетньов, Марек Яновски, Лорънс Фостър, Владимир Юровски. Списъкът на солистите е повече от впечатляващ: Емануел Акс, Даниел Баренбойм, Виктор Березовски, Евгений Кисин, Мъри Перайя от пианистите, Виктория Мулова, Леонидас Кавакос, Максим Венгеров, Пинкас Цукерман, Александър Князев, Камерън Карпентър.
Достойно място в програмата заемат и спектаклите на операта и балета. Шедьовърът на великия Енеску - операта "Едип" ще бъде представена с познатия и у нас баритон Щефан Игнат под режисурата на Виорика Петрович и палката на Адриан Морар. Включени са и опери на Верди и Вагнер, както и румънски и чуждестранни балетни постановки и някои концерти-спектакли със слово и музика - в два от тях участват двама големи актьори, познатият и у нас Виктор Ребенчук и самият Джон Малкович.
Българско присъствие тази година няма, ако изключим една млада наша сънародничка - Анелия Видинова Атанасова, завършила Музикалната гимназия в Русе, а след това Букурещката консерватория, сега солистка на Букурещката филхармония. Страната домакин участва със своите първокласни филхармонии и с най-значимите си диригенти, певци и инструменталисти.
Ако погледнем програмите на големите европейски фестивали, ще се убедим, че мащабът на "Енеску" е достоен за книгата на "Гинес".
А в последните издания на нашите хубави преди години, а сега прекалено скромни "Софийски музикални седмици" нямаше пари да се поканят дори оркестрите на Пловдив и Русе...
Фестивалът може да се проследи с образ и звук до края на месеца, на живо, както и онлайн на сайта "festival enescu".


Зала "Атенеум" с плаката на фестивала

На сцената на "Атенеум" - Букурещката филхармония