Фермери масово продават директно от стопанствата
Те се регистрират по Наредба 26, за да избегнат прекупвачите, изкупуващи стоката им на безценица
/ брой: 245
Все повече фермери се интересуват от директните продажби на храни направо от стопанствата. След трудния старт на Наредба 26, която преди пет години регламентира как земеделците да продават продукцията си, и междувременно направените редакции, ентусиастите да се регистрират са се увеличили, отчитат от МЗХ.
Наредба №26 се отнася до директните доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. С измененията в нея се въвеждат редица облекчени условия за производителите, извършващи директни доставки по реда на наредбата. Един от проблемите за земеделците обаче остава финансирането, тъй като трябва да ремонтират производствените помещения и да купят оборудване.
Обектите с регистрация по наредбата вече са близо 800, показва справка в сайта на Българската агенция по безопасност на храните, цитирана от Инвестор.бг. Сред тях най-много са производителите на мед. Ферми в цялата страна предлагат още сурово мляко, сирене и кашкавал, яйца. Засега са единици стопанствата, които предлагат прясно месо или риба, а по изключение - и дивеч.
Регистрацията по Наредба 26 решава въпроса с изкупуването на земеделската продукция за жълти стотинки, коментира производител. Александър Александров от монтанското село Балювица вече осма година отглежда овце и в момента има около 150 животни от местни породи. Заради проблеми с изкупуването на млякото е решил да затвори цикъла на производство.
В ремонтирана сграда, купена от бившето ТКЗС, е направил малък цех за производство на сирене от овче мляко. За да започне производството, изтеглил банков заем, получил и подкрепа по българо-швейцарския проект. Продукцията си предлага директно от стопанството или на фермерския пазар, който се провежда всяка събота в столичния квартал "Борово". "Хората са забравили вкуса на истинската храна", смята той след многобройни срещи с клиенти.
Според него изискванията на Наредба 26 са изпълними въпреки разминаването на съвременните изисквания за производството с традиционните практики.
Един от проблемите, които той вижда в практиката си, е липсата на няколкоседмични курсове за фермери, които искат да произвеждат млечни продукти, както например е практиката във Франция и Италия.
Ветеринарят Петьо Кръстев от звеното на Агенцията по храните в Монтана предупреждава, че закупуването на продукция от нерегистрирани ферми крие сериозни рискове. Не е ясно какъв е здравният статус на животните, как е добито млякото, как е преработено и съхранено. "Можем да се натровим и от съда с млякото. Виждал съм как такива фермери вадят бутилки от кофите", заяви той. Ако производителят е регистриран, има проследяемост на продуктите, допълни Петьо Кръстев.
Към момента в Западна и Централна Стара планина 11 ферми са получили подкрепа по българо-швейцарския проект, за да се регистрират по Наредба 26, а 12 стопанства се подготвят за регистрацията.