Феноменът на шегата и смеха Бурвил

Димитрина Иванова

"Той беше самият смях"-  смятат за него сънародниците му. И през 1986 година, 12 години след смъртта му, го поставят сред стоте най-известни французи, оценявайки високо присъствието му в киното.
Андре Закари Рембур е роден преди 95 години. Изборът на нормандското село Бурвил за артистичен псевдоним не е случаен: той е своеобразен акт на почитта на актьора към произхода и към корените му. Връзката с тях е толкова силна, че определя начина му на живот и в годините на звездната му слава, а светът го признава за един от стоте най-известни царе на комедията. Вместо генерални репетиции, бляскави премиери и лъскави коктейли той предпочита да прекарва дните си в собствената си ферма. Копае и сади, подрязва розите и живия плет, кара обикновена кола и няма прислуга. С присъщото си чувство за хумор споделя: "Мога да си позволя лукса да обядвам в кухнята, без някаква готвачка да ми дава да разбера, че съм излишен".
Смехът и шегата са постоянните му спътници. "Когато се събуждаше сутрин, Андре избухваше в смях. Вечер, преди да заспи, пак се смееше, сънят малко по малко го унасяше, той затваряше очи, но устните му оставаха присвити в лукава усмивка, сякаш ни готвеше хубава шега, която щеше да ни направи на следващия ден"- споделя съпругата му Жана. Към себе си Бурвил се отнася със завидна ирония: "Аз съм като нормандски сидър - с годините той става по-хубав... Когато оплешивях, придобих по-достоен вид. Красивите жени намират в мен симпатично безобразие".

Бурвил във филма "Мозъкът" заедно с Жал Пол Белмондо

Не е завършвал Консерваторията, нито е следвал актьорски курсове. Противно на много свои колеги твърди, че в детството си не е и мечтал за артистична кариера. Неговите университети са бащината му ферма, пекарната в малкото градче, чиито пасти и хляб разнася и забавлява клиентите с шегите си, свиренето на тръба в градския оркестър и на акордеон в парижките кафенета и на известните по онова време "народни балове" докато служи в армията. Бяга от немски плен през войната, а преживяванията му по време на нелегалният живот - вече под името Бурвил - са възпроизведени във филма "Преминаване през Париж", в който актьорът изиграва една от най-добрите си роли.
Следващото стъпало към актьорската професия Бурвил изкачва докато акомпанира с акордеона си на певицата на шансони Борда в турнето й из Франция. Тайно от нея той подготвя свои вариететни комични сценки. По това време се ражда и комичната му "маска": недодялан хитроват селяк, която с течение на годините разнообразява и обогатява. Не закъсняват ангажименти на сцената на различни музик-холове, но погледът му е насочен към киното. За пръв път застава пред камерата във филма на Жак Древил "Фермата на обесения". Ролята му на глуповат селянин по същество възпроизвежда това, с което е станал популярен в естрадата, затова пък е възможност за овладяване на ново изкуство и за постигане на нов вид популярност.
През 1947 година Бурвил се снима във филма "Не толкова глупав"- заглавие, символично за поредицата роли в цялата му кариера. Героят му Леон Менар толкова се харесва на публиката, че режисьорът Андре Бартоломе разработва този доходоносен персонаж в още два филма: "Бял като сняг" и "Сърце на длан".
Естественост, простота и премерена доза лукавство - с това пленяват екранните герои на Бурвил. Смешни и забавни, попадащи в нелепи ситуации, те са по своему мили и трогателни със способността си винаги да остават чужди на лицемерието и на подлостта. Уверено лавирайки в комичните им приключения (не рядко сценариите се пишат специално за Бурвил), актьорът успява да излъчи и леката си ирония към тях. Със своята обаятелност персонажите му неизменно предизвикват симпатията на зрителите (с изключение на ролята на Тенардие в "Клетниците").
Филмовата кариера на актьора е изтъкана от хубави роли в хубави филми и по-малко хубави роли в по-малко добри филми. "Огледалото с двете лица", "Цялото злато на света", "Голямата каса", "Ноел Фортюна", "Преминаване през Париж", "Мозъкът", "Червеният кръг" и още десетки други - в какъвто и да е костюм, с какъвто и да е грим Бурвил си остава Бурвил: нормандски селянин, по природа незлоблив, малко страхлив, но винаги жизнелюбив и заразителен със своята човечност. Изглежда глуповат, но всъщност далеч не глупав - могат да го заблудят и излъжат, но рано или късно съумява да разпознае лъжата и измамата и да й отдаде заслуженото. "Него трябва да назначат за министър на земеделието" - това казва за Бурвил не някакъв политик, а актрисата Ани Фрателини, негова партньорка във филма "Цялото злато на света",  впечатлена от това, че дори вече известен актьор, Бурвил продължава да се интересува от ситуацията в селското стопанство в родната му Нормандия и в цяла Франция, че преживява и може би разбира повече от някои министри. И вероятно би бил нелош министър...
Бягайки от щампите, които често му налагат комедиите, актьорът споделя, че мечтае за филми, които да му носят удовлетворение. Вероятно затова търси изява и в сериозни роли, които да му позволяват да разкрие и драматичния си талант. Пръв такава роля му осигурява Клод Отан-Лара в "Преминаване през Париж". Следва участието му в "Клетниците" редом с Жан Габен, после сложната и многопланова роля на Ноел Фортюна в едноименния филм на Жофе, ролята на следовател в "Съдебна грешка" на Кристиан-Жак, на полицейски директор в "Червеният кръг" (заедно с "Атлантическия вал" този филм излиза по екранните след смъртта на актьора). "Сериозен Бурвил - това е нетипично"-  твърдят продуцентите и продължават да му предлагат роли на глуповати или хитри слуги ("Тримата мускетари", "Гърбушкото", "Капитанът"), на градски жители ("Голямата каса", 'Странният енориаш")... Бурвил продължава неизменно да остава близък и разбираем за зрителите не само в родната си Франция. Филмите, в които участва, не се окичиха с престижни награди в Кан или Венеция, но пълнеха кинозалите и радваха милиони. А удоволствието му да носи смях и удоволствие на хората споделяха с него най-големите имена на френското кино: Белмондо, Фернандел, Жан Габен, Луи дьо Фюнес, който казва: "Това е най-добрият партньор, който някога съм имал и какъвто никога вече няма да имам".
Бурвил не успява да осъществи плановете си да стъпи на сцената на Комеди Франсез, Домът на Молиер не дочака неговия Тартюф. След себе си остави десетки филми, доставили радост на едно поколение. След смъртта му френската преса написа: "На екрана Бурвил още се усмихва за нас, а утре ще се усмихва за нашите деца".

____

95 години от рождението на големия френски киноактьор