Фър-фър, вранке!

Подир "Фърчилката"

В света на четящите писателят може да бъде пророк и вестител.
Какво е писателят в света на нечетящите ни предстои да разберем. Но вече се досещаме.
Важното е, че все още има хора, които полагат усилия да пресъздадат чрез пластиката на словото своята чувствителност. Тези хора са ценни, защото светът продължава да се нуждае от предизвикателствата на думите и образите. Словото е калейдоскоп, където може да се види пъстротата на нещата. Сивите погледи на делника са враг на цветността, те се стремят да я зарият в дълбокото и невидимото. Словото прави света по-широк и въздуха по-дълбок. Словото е индивидуална форма на дишането, която науката тепърва ще открие.
Така, увлечен във видения и сепнат от прииждащи носталгии, и Лазар Мурджев е създал своята стихотворна "Фърчилка". Подобни "фърчилки" летят по границите на различните човешки възрасти. Те са далечен спомен от детството, но ни съпровождат в зрелостта. Фърчилката снове между вчерашното и днешното, оглежда заковани врати и слуша стихнали гласове, преминава през ръждясали ключалки и се сепва от смълчана тъга.
Фърчилката е образ на човека, който живее в изтичащо време, където се влиза и излиза по различни начини. И може би поезията е точно това - река, в която някакви хора се опитват да влязат отново и отново. Може би хората край реката са лудите на света. Може би са поетите на предела. Същественото е, че край реката на думите все още бродят и се суетят хора. Загребват думите в шепи и ги пускат, за да видят какво ще се случи. Това е сюрреалистичният опит на човека със самия себе си, с реката на живота, с браздите на паметта...
Лазар е емоционален човек, с усет към словото, с носталгична нагласа и с жива жажда за приключения. Така ми изглежда на мен, като гледам как следва своята фърчилка. Как се е заровил в една Вавилония, сред високите поетизми на Литературата и сред словесните травматизми на днешния "google"-свят.
Пожелавам му да не изоставя фърчилката. Тя е нашият опит с подемната сила на въздуха, но и с подемната сила на словото.
Не се знае, може би някой ден светът ще се нуждае тъкмо от подобни фърчилки - за да отлети нанякъде. И да се спаси от прекомерната си тежест и сериозност.

Проф. Валери Стефанов