Фабриканти на псевдоистория

"Най-голямото добро, което можем да направим за нашата страна, е да я излекуваме от нейните партийни различия и да създадем един народ. Не говоря за партийните водачи, които са неизличими, а за честната и добронамерена част от хората."

Томас Джеферсън (1743-1809), американски философ и държавник, президент на САЩ (1801-1809 г.)

Пред мен е книгата "Как се наливаха основите" с автор проф. Пенчо Д. Пенчев. Отнася се до стопанския живот в България през периода 1879-1912 г. и се основава на богата фактология. Не, монографията не е римейк на класическия труд "Строители на съвременна България" на Симеон Радев. Понеже има за подзаглавие "Към ранната история на българската корупция".

Оказва се, че престъпното конвертиране на властови позиции в материално облагодетелстване върху територията на днешна България предшества дори извоюването на нейната независимост от турското господство.

През ХVIII век христоматиен пример за корупция, достигнала до нивото на обикновените свещеници, е разкрит от Софроний Врачански в неговото знаменито произведение "Житие и страдание грешного Софрония". За да бъде ръкоположен за свещеник в Котел младият Стойко Владиславов, местните чорбаджии дават на владиката 70 гроша. Сумата обаче се вижда твърде недостатъчна на висшия духовник. Ето защо, малко преди да извърши обреда на ръкополагането, владиката провожда иконома си при Ст. Владиславов с информация, че има друг кандидат за свещеник, който предлага да заплати за посвещаването си в духовен сан... 150 гроша. Бъдещият врачански епископ с мъка успява да издейства от котленските големци допълнителни 30 гроша и така успял да склони владиката да не ръкополага неговия конкурент.

Историята мълчи относно това дали наистина е имало друг кандидат за свещеник, или просто владиката ловко принуждава Стойко Владиславов и котленските първенци да бръкнат по-надълбоко в кесиите си. Но 

това съвсем не е единичен случай 

на вкарване в действие на "сребърните аргументи", както още древните римляни наричали подкупите. Цялата вселенска патриаршия със седалище в Константинопол, на различните нива на своята вертикална структура, е пропита с корупция. Тъй като митрополитите и епископите са похарчили доста пари, за да смажат катеренето си нагоре по пирамидалната структура на Патриаршията, те се стремят да си възвърнат направените от тях разходи, пък и да притурят някоя и друга пара отгоре, затова активно използват методиката, по която действа системата. Подлагат на многообразен натиск свещениците и обикновените миряни, за да измъкват от тях пари. 

И през следващите десетилетия случаите на корупция не намаляват. Например в 1853 г. търновският митрополит Неофит Византиос ръкополага българина Доротей за епископ във Врачанската епархия срещу... 100 000 гроша.

Според църковното предание произходът на симонията (продажбата на църковни длъжност) идва от ранното християнство. Симон Магьосника от Самара се опитал да подкупи апостолите, за да го научат да прави чудеса. От този тежък порок е пропита и Католическата църква. Именно затова Данте Алигиери в своята "Божествена комедия" поставя папа Николай III (1227-1280) в осмия кръг на ада заради практикуваната от него корупция.

Възмущението на българите от широко разпространената корупция 

във Вселенската патриаршия

е от основните подтици за организиране на национално църковно-освободително движение в периода на Възраждането. Макар че по-късно тази идея придобива по-дълбок смисъл като първооснова по друма за възстановяване на независимостта на българската държавност, то прерязването на пъпната връв с корумпираната Вселенска патриаршия остава един от легитимните аргументи в усилията за създаване на независима българска църква.

Корупционните трансакции не се вихрят само вътре във Вселенската патриаршия, а и в субординационните й взаимоотношения с турската власт. Османците завладяват Константинопол през 1453 г. и слагат край на Византийската империя. Нашествениците обаче не желаят да повишават допълнително социалното напрежение и затова малко след установяването на своята власт възстановяват Вселенската патриаршия.

През втората половина на ХV в. патриарх Симеон I (1472-1475) заема своя пост, след като дава подкуп от 1000 дуката на султана. Впоследствие вноската за султана, наречена "пешкеш", става "абонамент" при всяка следваща смяна на патриарха. Рушветите се превръщат в незаобиколим фактор в изграждането на баланса между турските власти и Вселенската патриаршия.

Не само в тази обществена област на Османската империя 

"сребърните аргументи" наклоняват кантара 

при взимането на държавни решения в една или друга посока. Понеже хазната не разполага с необходимия капитал, а и не е налице достатъчен собствен технически и организационен опит, когато през втората половина на ХIХ век се разработват различни планове за железопътно строителство, които да дадат тласък за стопанското развитие на Турция и да спомогнат за лесното придвижване на войските й при необходимост, властта разчита на западни предприемачи и концесионери.

Железопътното строителство в европейска Турция е поверено на барон Хирш, който получава концесията за него, раздавайки подкупи на най-високо ниво. Но на 3 май 1872 г. баронът е сюрпризиран неприятно - тогавашният велик везир Махмуд Недим паша отнема привилегиите на предприемача с патриотично подплатения аргумент, че така Турция отблъсква алчните претенции на чуждия капитал. Само няколко дни по-късно съдбата се усмихва на барон Хирш, след като той е спечелил благосклонността й, предавайки на велия везир Махмуд Недим паша 400 000 турски лири подкуп, затова и правата му за железопътно строителство частично са възстановени.

Още към средата на ХIХ век корупцията в Османската империя достига до такива размери, че от 1850 г. великият везир, министрите, висшите държавни чиновници и др. са принудени да се заклеват пред Корана, че под никаква форма няма да взимат подкупи.

Кои са предпоставките в масовото съзнание на управляващата прослойка в Турция за широкото разпространение на корупцията? Обяснението е твърде прозаично - недостигът на най-обикновени трудови навици. Както заключава проф. Пенчо Д. Пенчев: "Ориенталската леност е пълна противоположност на характерната за протестантските общества от Северна Европа склонност към методична и упорита работа. Мързелът е основна опорна точка при търсенето на "алтернативни" начини за забогатяване."

Не отговаря обаче на историческата истина обобщението, че българите са били само подкупвачи. Още в тези предосвобожденски години както рушветът, така и подкупът трайно навлизат в българската икономическа и социална култура, като са породени изцяло от взаимоотношенията вътре в българския етнос. Главни действащи лица са чорбаджиите. През Възраждането те са управители на местните общини. Позицията им в администрацията е свързана с посредническа роля между българите и турската власт при събирането на данъци. Тя дава възможност на немалко чорбаджии да натрупат солидни богатства и да се замесят в злоупотреби с общински пари. Илюстрация на 

чорбаджийските злоупотреби 

дава Г. С. Раковски в произведението си "Неповинен българин". През първата половина на 40-те години на ХIХ век петима котленски чорбаджии присвояват и използват за свои нужди църковните приходи и парите за издръжка на училищата, средствата от селската каса също са присвоени от тях. Те облагат жителите на Котел с "данъци чрезвичайни и неопределени - против царската заповед", които са изцяло в тяхната лична изгода.

Забогатяването на чорбаджиите не е от стопанска дейност с капиталистически характер, а чрез заеманите от тях постове. Все пак чорбаджиите не са единствените "черни овце" в корупционни операции преди Освобождението. И в останалите прослойки мнозина индивиди подреждат моралните критерии за поведението си след жаждата за забогатяване. Корупцията става свойствена не само в средите на чорбаджиите, но тя се втъкава в инструментариума на капиталистическата прослойка за преуспяване. Ето как се полагат основите на "крони капитализма". Това е форма на икономическа структура на обществото, когато капиталовото натрупване зависи не от правилата на свободната конкуренция, а от нерегламентирани контакти с властовата сфера.

Сто четиридесет и три години по-късно ситуацията не е променена нито на йота. Опитът на Асоциацията за борба против корупцията в България повече от две десетилетия е категорично доказателство за симбиотичното съществуване на партокрацията, кръговете на икономически интереси, изпълнителната, законодателната власт и прокуратурата. Особено противоконституционна е дейността на институцията на държавните служители с червени тоги, които де факто се явяват саботьори на опазването на интересите на българския народ срещу системната мегакорупция.

• * Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България