Евтиното излиза скъпо

На 24 април, когато информационните агенции съобщиха новината за рухналата фабрика за дрехи в град Савар, намиращ се на 30 км от столицата на Бангладеш, обявеният брой на затрупаните хора беше 700. Тогава моя позната възкликна - Каква е тази сграда? Колко хора са работили в нея!? С всеки изминал ден обаче броят на откритите под руините хора, голяма част от които загинали, растеше ли, растеше. Накрая стана ясно, че в 8-етажната сграда е имало над 3000 души, а 1127 (по последни данни) от тях бяха загубили живота си.
Инцидентът в текстилната фабрика Рана плаза се превърна в повече от трагедия и повдигна за сетен път въпросите за нечовешките условия на нископлатения труд, сигурността на работното място, немарливото строителство и стремежа на големите компании към максимално евтиното производство. Каква всъщност е реалната цена на евтините стоки с етикет Made in Bangladesh?
Слаба светлина, почти никаква вентилация, претъпкани помещения, заключени врати... В такава работна обстановка се произвеждат евтините дрехи, които си купуваме. Условията на труд като цяло в Бангладеш са много далеч от западните стандарти. Предполага се, че само 1 процент от текстилните стоки в света се произвеждат в комплекси, в които се отдава значение на здравето и сигурността на трудещите се. След трагедията в Рана плаза папа Франциск определи като

модерно робство

условията на труд, при които са работили жертвите на рухналата фабрика. "Това, което ме потресе, е фактът, че тези хора са работили за 38 долара на месец. Това се нарича модерно робство", подчерта той.
Работниците в Бангладеш, които шият дрехи, са сред най-нископлатените в тази индустрия в света. "Днес робството е срещу нещо красиво, което Бог ни е дал - капацитета, възможността да създаваш, да работиш, да имаш достойнство.  Жалкото е, че днес прекалено много хора се намират в тази ситуация", заяви Светият отец.
Работещите в тези фабрики са предимно жени - от 75 до 90 процента от персонала. Не липсват и децата. По дълги часове се трудят и 8-годишни - проблемът с детския труд е друга болезнена тема в съвременното ни общество, на която ще обърнем заслужено внимание някой следващ път. Работниците са приковани към работните си места без почивка. Въпреки че са наети на 8-часов работен ден, работят и по 18 часа, дори и в почивните си дни. Случва се да останат на работа и до следващия ден. Извънредните часове по време на пиковите периоди за продукцията са често срещано явление, когато фабрикантите трябва да бързат, за да изпълнят експортните си квоти.
Често пъти вратите на фабриките са заключени. Понякога дори охрана с ключове в ръка стои пред здраво залостената врата. Друг път обаче никой наблизо не е в състояние да отвори железните решетки, а в повечето случаи освен заключената врата няма друг изход от сградата. Нерядко именно заради здраво залостените врати при случай на пожар или друга възникнала опасност евакуацията е затруднена и дори невъзможна.
Един от виновниците за подобни трагедии като тази от 24 април, която бе изключителна предвид огромния брой на загиналите, е строителният сектор в Бангладеш. Първоначално Рана плаза е построена като 5-етажна, но впоследствие собственикът Мохамед Рана съвсем незаконно прибавя още 3 етажа. Според строителния план сградата не е била пригодена да помещава индустриални съоръжения, а е била построена като търговски център с магазини и офиси. Непосредствено преди трагедията са забелязани пукнатини по фасадата на сградата. Инспектори са предупредили, че осеметажната сграда трябва да бъде затворена, докато не мине проверка. Мохамед Рана обаче заявил, че "сградата има минимални увреждания и ще издържи още сто години". На следващата сутрин много от магазините в сградата и една банка на първия етаж останали затворени. Сутрешната смяна от 08.00 ч. в цеховете обаче започнала както обикновено. Около 45 минути по-късно сградата внезапно се сгромолясала. "Твърде много се страхувах да вляза в сградата. Но шефовете на цеха ни увериха, че и те ще са там, така че не би трябвало да има проблем", казва работникът Кохинор Бегум, един от оцелелите.
В сградата са били натъпкани 3200 души. Претоварването с машини, включително четири големи и вибриращи електрогенератора на третия и четвъртия етаж, е било 6 пъти по-голямо от това, което е можела да поеме конструкцията. Подпорните стени са били изградени не както трябва. Строителните материали и методите не са били с необходимото качество. Всички тези фактори, които са налице в немалко сгради в азиатската страна, допринасят за подобни трагедии.
Според закони от 50-те години градското планиране е в ръцете на строителното министерство. През 2009 г. обаче част от тази власт бе предадена на общинските съвети и след това всеки, включително отделните райони в столицата Дака, прави каквото си иска. Националният строителен кодекс от 1993 г. се обновява в момента, но не се прилага.

Корупцията и липсата на координация на всички нива
- от недобросъвестните архитекти и инженери до устремените към несметно богатство собственици и немарливостта на властите, са в основата на проблема.
В столицата Дака не е останало много свободно място за строене. В момента издаването на разрешения за строителство и надзорът над изпълнението са силно занижени, като има случаи, в които е давано одобрение само по груби скици. Според доклад на Хюмън райтс уотч пък механизмите за безопасност на труда са на изключително ниско ниво. Департаментът по инспекция на труда страда от хронична липса на кадърни кадри. През юни 2012 г. той е разполагал с едва 18 инспектори и асистенти, които отговарят за надзора на място на повече от 5 хилядите фабрики в азиатската страна.
"Всички правителства на Бангладеш на думи подкрепят безопасността на труда, но в действителност слушат само собствениците на цеховете. Колко трагедии в цехове ще са нужни, преди правителството на Бангладеш да сложи край на изгодната си връзка с влиятелните собственици на компании и даде приоритет на безопасността на работещите?", пита в изявление Брад Адамс, директорът за Азия на правозащитната организация Хюман райтс уоч, цитиран от Асошиейтед прес.
Дали ще настъпи някаква промяна? След всеки пореден трагичен случай следват само обещания. Хората, които излязоха на спонтанни протести след рухването на Рана плаза, едва ли вярват само на празни думи, при положение че досега при подобни трагедии наказани не е имало. Този път поне собственикът на рухналата сграда беше арестуван. "Ще бъде съден", увериха властите. Трима собственици на текстилни ателиета в Савар също бяха задържани и ще отговарят по обвинение в убийство по непредпазливост.
Някои от чуждестранните компании също предприемат действия. През 2011 г. 29 души загинаха при пожар в бангладешка фабрика, произвеждала дрехи за Gap. В отговор на случилото се миналата година компанията въведе нови стандарти за сигурност, сред които наемане на инспектори по пожарна безопасност и заемане на доставчиците си на до 20 млн. долара за подобрения на сигурността.
След трагедията в Бангладеш компаниите Wal-Mart Stores, Gap, Hennes & Mauritz и други големи търговци на дребно се срещнаха в Германия с още около 30 западни колеги, профсъюзи и неправителствени организации с цел изработване на общ план за предотвратяване на индустриални катастрофи като тази в Бангладеш.
"Това, което ще сложи край на тези инциденти, е спешна програма за обновяване на сградите", казва Скот Нова, изпълнителен директор на Worker Rights Consortium пред Wall Street Journal. "Това ще се случи само ако брандовете поемат приложими ангажименти и платят за тях".
Според него подсигуряването на всичките 5000 фабрики за дрехи в Бангладеш би струвало 3 млрд. долара.
Споразумението ще позволи на западните компании да играят важна роля в контрола на основната и най-важна индустрия в страната. При споменатото правно обвързващо споразумение става дума за петгодишен договор за цялата текстилна промишленост на страната. То предвижда назначаването на специален мениджър по сигурността, който следва да проучи всичките над 5000 фабрики за дрехи в страната. В допълнение ще има и специални противопожарни тренировки за служителите. Фирмите, които подпишат пакта, няма да имат право да възлагат работа в заводи, които не са преминали тестовете за безопасност. Освен това търговците на дребно ще гарантират разходите за необходимите ремонти и реконструкции на сградите, както обяви "Кампанията за етично чисти дрехи" - активистка група, която участва в споразумението.
След трагедията в Рана плаза и последвалата протестна вълна по улиците на Бангладеш правителството разреши на работниците от сектора за производство на облекло да организират свои профсъюзи в заводите, без да се изисква разрешението на собствениците. Кабинетът също така обяви план за повишаване на минималната заплата на работниците в шивашката промишленост. Тези действия дават все пак някаква надежда, че

ерата на евтиния труд в Азия отива към своя край

От средата на миналата година заплащането на труда в повечето от така наречените "малки тигърчета" расте стремително. Същото се наблюдава и в Китай. Президентът на Индонезия обяви публично края на евтиния труд в страната си. В Тайланд, една от азиатските държави, където имаше най-ниско заплащане, от 1 януари 2013 г. минималната работна заплата нарасна до 10 долара на ден, или ръст от 36% в сравнение с декември 2012 година. При това този праг е задължителен за всички работодатели и ако някой плаща под него, е заплашен от голяма глоба и дори година и половина затвор. Същите процеси се наблюдават и в съседен Виетнам, където средномесечното възнаграждение също бе повишено - до 52 долара. В Джакарта, Индонезия, отчетоха ръст на заплатите от 44% в началото на 2013 г. Това се случи даже и в Малайзия, която е с доста по-слабо развита икономика.
Евтината работна ръка в Бангладеш определено е магнит за международните компании. Но не само те имат интерес. Ако решат да се изтеглят от Бангладеш, цената ще бъде платена от и без това бедните работници. Близо 4 млн. души са заетите в този сектор. Една от работничките в Рана плаза казва, че се е преместила от селото си в града и текстилната индустрия осигурява работа на цялото й семейство. Въпреки че заплащането е ниско, работата ги спасява от глада. След като се възстанови от раните си, тя отново ще си търси работа в текстилна фабрика, просто защото няма друг избор.
Бангладеш е вторият най-голям износител на текстил в света след Китай и продава готови дрехи за около 15,6 млрд. долара годишно, което се равнява на близо 80% от общия й износ. Шестдесет процента от продукцията отива в Европа, за САЩ заминават други 23%, сочат данните на Министерството на икономиката на азиатската страна. Експортът се увеличи драстично през последните 30 години. През 1985 г. е възлизал на не повече от 1 милиард долара годишно. И това се дължи основно на евтината работна ръка.
Трагедията в Савар не е изолиран случай. За семействата на загиналите остава вечната мъка в сърцата, а за нас, клатещите глава в недоумение как е възможна подобна трагедия в XXI век, остава надеждата, че ще настъпи някаква реална промяна в тази индустрия. Напълно ясен и оправдан е стремежът на всички - и производители, и потребители, към евтиното. Напълно ясен е стремежът на бизнеса да угоди на желанията на потребителите. Едва ли, когато си купуваме поредната блуза за десетина лева, се питаме каква всъщност е реалната й цена. Трагедията в Бангладеш ни напомни, че в свят, където потребителите търсят евтини стоки, цената на покупката всъщност е твърде висока, защото зад нея може да стои човешки живот...


Чудото на живота


След 17 дни под развалините на срутилата се сграда беше открита оцеляла жена. Предполага се, че тя е оцеляла благодарение на запаси от вода или пък е пила от тази, която спасителите изпомпвали от сградата. Като по чудо жената е нямала сериозни наранявания, при положение, че е открита в един от най-тежко затрупаните участъци. Под отломките се появи и нов живот. Броени дни след трагедията бяха открити живи и здрави майка и новороденото й дете.



Авторът на потресаващия кадър, показващ последната прегръдка на двойка под развалините, Таслима Актер, разказва за "Тайм", че е прекарала цял ден сред останките и когато е намерила телата на двойката, се е почувствала все едно ги познава, гледайки последния момент, който са изживели


При крайно неподходящи условия на труд се произвеждат евтините дрехи, които си купуваме


Рухването на Рана плаза се превърна в истинска трагедия. 1127 души загубиха живота си


Хората се молят за душите на своите близки