Еврозоната със свой собствен бюджет
Предложението ще бъде обсъдено тази седмица
/ брой: 239
Еврозоната да има свой собствен бюджет, отделен от този на целия Европейски съюз. Това предложение ще бъде обсъдено от лидерите на 27-те на срещата им идната седмица, съобщи Ройтерс.
Новият бюджет ще бъде специално за еврозоната и няма да се покрива от дългосрочния 7-годишен бюджет на Евросъюза, уточни председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
"Целта е да се върви към интегрирана бюджетна рамка в еврозоната", се посочва в проектодокумента, цитиран от Ройтерс. Отбелязва се също, че трябва да се проучат механизмите за предотвратяване на бюджетна нестабилност, както и за фискална солидарност.
Към момента по всичко личи, че е постигнат консенсус между страните-членки. Дори държави извън еврозоната, които обикновено се притесняват от създаването на Европа "на две скорости", приемат идеята, стига тя да не означава по-малко пари в общата хазна на съюза, отбелязва изданието "Юрообзървър".
Междувременно зам.-управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Немат Шафик заяви, че идните шест месеца са критични за овладяване на кризата и правителствата трябва да действат, съобщи Ройтерс. "Предизвикателството сега е политиката на изпълнение (на планираните мерки). Предизвикателството е еднакво в Европа, в САЩ и в страните с нововъзникваща пазарна икономика", каза Шафик.
Заседанията на МВФ и Световната банка (СБ) в Токио завършиха с ясна представа за действията, които трябва да бъдат предприети в Европа, САЩ и страните с нововъзникваща пазарна икономика, за да се предотврати дълбок спад на световната икономика, отбелязва Ройтерс.
Директорката на Международния валутен фонд Кристин Лагард пък предупреди срещу риска от прегряване, надвиснал над бързо развиващите се икономики заради действията на централните банки на САЩ и в Европа. Така тя откликна на опасенията на някои бързо развиващи се икономики като Бразилия, че тези действия на централните банки на богатите държави предизвикват големи потоци капитали, които упражняват натиск към покачване на националната им валута.
Възможно е валутните политика на някои развити страни, където централните банки поддържат ниски лихви, да захранят летливи капиталови потоци към бързо развиващите се икономики, заяви Лагард при закриване на годишното събрание на МВФ и на Световната банка в Токио. Според нея тази тенденция отчетливо се е задълбочила заради високите лихвени нива в главните бързо развиващи се икономики - източник на високи доходи за инвеститорите.
Съчетаването на посочените фактори може да ограничи способността на тези икономики да погълнат потенциалните големи финансови потоци и това да доведе до прегряване, до образуването на финансови балони и до финансово неравновесие, посочи тя.
За да се борят срещу забавянето на икономиките, няколко централни банки - Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската банка - смекчиха валутната си политика, като масирано инжектираха ликвидности във финансовата система и като понижиха основните лихви до нива близки до нулата.
Според някои бързо развиващи се пазари тези действия дестабилизират техните икономики, като захранват спекулативни потоци в страните им и покачват изкуствено стойността на тяхната валута, което вреди на износа им.
Макар да посочи рисковете от прегряване, Кристин Лагард отбеляза, че действията на тези централни банки са законни и необходими, за да се съживи икономическата активност в богатите държави.