Европредседателството ни - много шум за нищо

"Борисов си дава ясна сметка, че евентуална сделка "мигранти срещу пари", ще му струва главата и то много бързо"

- Г-н Колев, как бихте коментирали поведението на депутатите по време на дебатите за вота на недоверие на тема "Сигурност", внесен от БСП, които поставиха своеобразен рекорд и за час и половина претупаха този толкова важен проблем за държавата ни. С изчерпан ресурс ли е вече този парламент?
- За съжаление, това, което казвате, е абсолютно вярно. Нивото на народното представителство е изключително ниско, огромната маса не може да бъде с нищо полезна, а от управляващата партия не са в състояние да родят в главите си солидни аргументи в своя защита. Вероятно поради тази причина те просто демонстрираха, че не искат да дискутират, говоря за управляващите. Цветан Цветанов заявява, че не им били дали думата. Господи, Боже мой, що за фарс! Бойко Борисов пък твърди, че по този начин искали да му очернят европредседателство или че му завиждали. Едновременно с това, извън залата, пред, нека да го кажем така - наведени журналисти, тези, които няма да им задават неудобни въпроси, от ГЕРБ охотно глаголстват, без да отговарят реално на въпросите, които се поставят, а те са, малко или много, доста сериозни. Изглежда човекът не е много в час, при положение, че 10 години управлява непрекъснато ГЕРБ...
Това, което се случи, беше демонстрация на грубо пренебрежение към опозицията. Говорете каквото си искате, това не ни интересува, ние си имаме мнозинство и ще си правим каквото искаме. Това беше основното според мен. И някак като че ли тези, които говорят, не могат да отделят в главата си самата тема и да дадат някакви аргументи.
- Имаше ли смисъл от този вот, след като дебатът беше такъв?
- Честно казано - не. На фона на такъв дебат, освен може би да се покаже нивото, до което сме се докарали, и как грубо се погазват демократичният механизъм и парламентаризмът въобще. Това беше по-скоро смисълът, отколкото нещо друго. Без съмнение, според мен, си личи също така женското начало в БСП, казвам го с хумор. Защото времето на световното първенство по футбол едва ли е най-доброто време за такъв сериозен вот. Но в крайна сметка жените по-малко се интересуват от футбола, така че може би затова са избрали и този момент.
- Добре, да ви попитам сега за европредседателството. То приключва, властта го определя като огромен успех. Според вас получи ли се, постигна ли България целите си? Бих ви посочил поне три неща, които са неуспешни: проблемът с превозвачите и пакетът "Макрон", където управляващите се хвалеха с пробив, но накрая се видя, че нищо не са постигнали; въпросът със Западните Балкани, който беше лансиран едва ли не като фетиш, като някаква кауза, пък се видя, че Европа не бърза и не е във фокуса на вниманието й; проблемът с мигрантите, който се задълбочава. Какъв е вашият коментар за европредседателството и тези проблеми?
- До голяма степен европредседателството беше едно хубаво шумолене за уравляващите, които се помъчиха да неглижират вътрешните проблеми на страната и едва ли не да внушат, че всички сега трябва да мълчат, защото да не вземем да се изложим пред чужденците. В този смисъл то е без някакъв особен ефект - нищо, но от сърце. Извън превозвачите, за които вие казахте, извън Западните Балкани, за които има реално отстъпление. Да припомня, че в Солун преди 7 години беше лансирана идеята, че перспективата за Балканите е към 2025 г. Сега тази 2025 г. изчезна и те казват да, да, има, има перспектива, хубаво, да, действайте.
Да оставим настрана, че в случая с Македония до голяма степен се обслужват интересите на НАТО и на Вашингтон, които имат за цел вкарването на Македония в НАТО, а не толкова в ЕС. ЕС е просто морковът и то доста потенциален: вие ще започнете преговори, пък все някога ще ви приемем. Отделно  Шенген, който беше поставен като цел - ама първо по въздух, после по вода, отново - хайде, ще видим. Еврозоната - абе, вие първо по-специално трябва да си платите в европейския банков механизъм, пък после ние ще видим. Всичкото това нещо до голяма степен създава усещането за много шум за нищо.
- Да ви попитам за мигрантите, отделно да коментирате този проблем, защото се задълбочи и на европейско ниво. Виждаме едно странно завъртане от страна на Бойко Борисов. Той досега винаги е следвал линията на Меркел и изведнъж казва: в никакъв случай няма да ги приемем, дори милиарди да ни дават. На какво се дължи тази промяна според вас, ако наистина е промяна? Какво да очакваме при положение, че Меркел говори за двустранни и тристранни договори, Макрон плаши с финансови санкции.
- В случая Меркел се опитва да разреши вътрешногермански въпрос и тя е подложена на сериозна критика вътре в страната си, като предлага сделката "пари срещу мигранти". Нещо, което там изглежда добре и съответно се опитва да натиска този и онзи, за да склони на тази сделка, защото това значи "взаимноизгодно сътрудничество". Съответно се мъчат да решат въпроса с т.нар. изнесени центрове от затворен тип и със създаването на гета за емигранти извън ЕС. Тук прозира тоталното европейско лицемерие. Ще направим по-специални концлагери в Либия, в други страни, където съответно ще могат да правят с емигрантите каквото си искат, ама ние сме чистички и светлички. Това е, което се случва. Разбира се, г-н Борисов си дава ясна сметка, че приемането на подобна сделка ще му струва главата и то много бързо. Що се отнася до останалите страни, Макрон в случая се опитва да размахва тояга. Страхувам се, че и неговата тояга е много виртуална, това са просто думи, разбира се, много красиви - за солидарността, за европейските ценности, но по-специално идеята е вземете тези мигранти, защото на нас не ни трябват, а ние ще задържим тези, които на нас ни трябват. Защото в крайна сметка Дъблинското споразумение не е нищо друго освен едно сито, с което, лашкайки напред назад хората, отсяваме инженерите, отсяваме лекарите, отсяваме техниците, а по-специално ето тук тези, които не ни трябват, ще ги върнем по място на първо преминаване. В общи линии, малка гротеска на т.нар. евроценности.
- Въпросът за Македония. Доста активни бяха и продължават да са Скопие и Атина, решиха за името, но виждаме какви са реакциите и в двете страни. В същото време България пасува и едва ли не е съгласна на всичко, само и само, и колкото се може по-бързо, да се разберат Гърция и Македония. Как ще коментирате отношението на България, отношението на българите към този проблем?
- Поведението на България е чинно, следване на инструкции от Вашингтон и то от НАТО специално. Тук целта на занятието въобще не е Македония да стане член на ЕС, видяхме, че ЕС са силно скептични в това отношение. Целта е максимално бързо Македония да бъде приета в НАТО, в този смисъл да се подпре, да се изолира Сърбия и да се препятства евентуално създаване на някаква бъдеща общност на необвързаните държави с център Австрия, а около нея Словения, Унгария, Сърбия, а защо не и в по-далечно бъдеще и Италия. Всичкото това нещо ясно показва каква е целта на занятието - Македония максимално бързо, както се случи и с Черна гора, да бъде приета в НАТО, а пък т.нар. присъединяване към ЕС е силно пожелателно, в далечно бъдеще и, разбира се, безкрайно съмнително, както ясно показа срещата в София.
- У нас виждаме, че не спират различни протести. В същото време се вдигат от 1 юли цените на енергоносителите, ще скочат и останалите цени. Каква е вашата прогноза за близките месеци тук, в България, ако така продължават нещата...
- Не е само това. Вземете скандала с автомобилните превозвачи, с малките бензиностанции, където ясно се вижда, че управляващите са тласкани от местни корпоративни интереси, идеята е големите да убият малкия и среден бизнес. Нещо доста характерно между другото за управлението на ГЕРБ, започнало още по времето на Симеон Дянков. Заедно с това имаме и Белене, имаме и т.нар. Южен поток, преименуван многократно, имаме увеличението на цените, имаме протестите на майките. Всичките тези неща ясно показват, че управлението е без посока и без цел, то се лашка между ту местните, ту чуждите партийни интереси, ту външен геополитически натиск. Всичко това създава и ще създаде условия на нетърпимост в един момент, така че не виждам някакви особено светли перспективи пред управляващите. Да, те в момента имат мнозинство, но все повече и повече губят обществено доверие.
- Означава ли това, че може да се стигне и до предсрочни избори? Вече все по-често се чуват такива гласове и то от различни посоки.
- Да, да, без всякакво съмнение. Лично аз очаквам трусове и възможни предсрочни избори още догодина.