Европейският социален модел се променя

Изграждане на социална Европа - това е движещата идея, която стои зад 2010 - Европейската година за борба с бедността и социалното изключване. Сухата статистика сочи, че близо 80 милиона граждани на Евросъюза (около 16 на сто от населението) живеят под прага на бедността, като най-засегнати са младите и възрастните хора. ЕС е един от най-богатите и най-развити региони в света, въпреки това около 84 милиона европейци живеят в риск от бедност.
Бедността е понятие, което трудно се побира в строгите рамки на дефиницията. Според ЕС тя включва ограничен достъп до образование, здравеопазване, социална подкрепа, отдих и развлечения и финансови услуги. Само преди дни Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за бавното икономическо възстановяване в Европа. Експертите от МВФ са обезпокоени за еврозоната и алармираха, че мерките за съкращаване на бюджетните разходи може да се отразят на икономическия растеж. Анализаторите прогнозираха ръст от 1% в еврозоната през 2010 г. и 1,3% през 2011 година. Тази цифра е с 0,2 на сто по-малко от очакваното. Притесненията относно устойчивостта на публичните финанси в развитите страни, особено Гърция, но и някои други държави в Европа, са основна заплаха за глобалното възстановяване, твърдят от МВФ. Организацията отбелязва, че е необходимо близко сътрудничество между страните членки на ЕС, за да се избегне нова криза на доверие.
През следващите години обаче Европа най-вероятно ще се сблъска с трудности, свързани с още няколко милиона безработни, заради икономическия спад. Очаква се броят на хората в тежко материално положение да нарасне.
В самото сърце на Европа - Брюксел, домът на основните европейски институции, приютил над 60 000 еврочиновници, лобисти и дипломати, ситуацията е  противоречива. Ако човек застане по обяд на някоя от големите улици, преквалифицирали се в основни шопинг дестинации, трудно би установил следите на икономическата криза. Многонационални тълпи, напуснали близките офиси, гъмжат из пространството. Множеството похапва, клюкарства, разглежда или се предава на последното търговско изкушение с етикет - най-горещите сезонни разпродажби. При това не тотални! Отделно циркулират туристите и имигранти от четирите краища на света, които упорито отказват да се слеят с обкръжението. Но ако се вгледате по-добре в дъното на безистените, в превзетите от паяжини кьошета (да, и в Брюксел ги има!) или в по-затулените чупки на сградите ще видите лицето на мизерията. Дори не е нужно да напускате тротоарите на идеалния център - опърпани типове, натъркаляли се по вестници или отдавна излинели дюшеци, жени със спластени коси, спретнали покрай себе си кучешки чети, странници, които обсаждат чужденците за по цигара... Все хора, потънали в блатото... на живота. При това не говорим за "работещите" просяци по туристическите капанчета, дошли от по-източната част на континента, които подрънкват жално канче с някой и друг евроцент.
Европейският социален модел - или поне белгийската му версия - включва предимно безплатно обучение и здравеопазване, което разчита на сериозни субсидии. Белгийците обаче познават цената на тази система - данъците са високи, а хората може и да не са склонни да плащат толкова много налози, ако благата, които ценят, им бъдат отнети. И докато натискът върху публичните финанси се усилва, все по-често се чуват и призивите за реформа на Европейския социален модел. А това значи, че пазаруващите в обедната почивка чиновници ще трябва да работят по-дълго, преди да се пенсионират, и с по-малко помощ от страна на правителството.
От 1 януари 2010 г. линията на бедност в България е 211 лв. (около 108 евро), в Румъния е дори по-ниска, докато в Белгия е 899 евро, посочиха експерти от генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и равни възможности" в Европейската комисия пред български журналисти в Брюксел. По думите им на национално ниво ЕК е подписала договори за европейската година с всяка страна членка. Отпуснатите за България 255 303 евро бюджет са предимно за информационни програми. Към тях се добавят и суми, отделени на национално ниво.
"Евросъюзът е в ролята на координатор. Европейската комисия има ограничени действия, разчита се на добрата воля на страните членки. Необходимо е да се оказва натиск върху самите институции в 27-те страни членки", подчертават еврочиновниците.
В общия бюджет на Европейската година, за който ЕС отпуска 17 милиона евро (най-голямата сума досега, дадена за европейска година) 9 милиона евро са предвидени за различни дейности в страните членки, като кампании, иновативни инициативи и схеми за солидарност, които да допринесат за активното социално включване. Регионалните и местни власти, както и редица неправителствени организации из цяла Европа се включват в кампанията за насочването на вниманието към проблема.
Всъщност колкото и изненадващо да звучи, фондационният сектор в Европа превъзхожда американския си събрат, когато става дума за оборотни средства, активи, разходи и разнообразие на дейността. Основите му са независими органи с нестопанска цел в полза на обществото. Това е сектор, който се превърна в ключова сила за европейската икономика през последните две десетилетия. В Евросъюза има над 110 000 фондации в обществена полза, като около 43%  от тях са основани след 1990 година. Освен това секторът се оказа гъвкав по време на глобалния икономически спад - кризата засегна европейските фондации, но въпреки това те запазиха нивото на инвестиции.
В стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж "Европа 2020" ЕК определи няколко водещи цели за Евросъюза, сред които: заетост за 75% от населението на възраст 20-64 години и намаляване на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души. На теория кампанията на европейската година ще се опита да разгради стереотипите и да постави темата за бедността и социалното изключване в центъра на медийното внимание в целия ЕС. Обновеният дебат по тези въпроси би трябвало да помогне на Евросъюза и държавите членки да разработят нови политики за подобряване живота на хората, както и да даде нов тласък на борбата с бедността. Реално много от тези инициативи са полезни, но не и ефективни, защото информационният им характер няма как да промени фактически ситуацията. Поне досега апелите за солидарност на чиновниците и дебати на местно, национално и европейско ниво не са преборили окончателно лишенията.


Европейският социален модел е термин, с който се описва единния поглед на европейските страни за общество с общи характеристики като икономически ръст с висок жизнен стандарт и добри условия на труд. Днес обаче същността на т.нар. welfare state (държавата, обезпечаваща социални грижи за всички сови граждани) е изложена на риск. От друга страна Европа е съюз от много социални модели, а концепцията за европейския модел - е за модел в развитие. Европейският социален модел може да се приеме като единство на принципи и цели, около които са се обединили всички, но и като разнообразие на подходите за прилагането им в практиката. Всяка държава членка на ЕС може да се отличава чрез свои практики, но приема принципите и целите на Европейския социален модел за общество на сближаването, солидарността и конкурентоспособността.