30 Май 2020събота22:59 ч.

Игнасио Рамоне:

Европейските правителства си играят с огъня

Ако неолибералният модел не бъде променен, е възможен социален взрив, предупреждава известният журналист

/ брой: 223

автор:Дума

visibility 1361

Александър Симов и Павлина Колева

Игнасио Рамоне е роден в Галисия, Испания, на 5.05.1943 г., но живее и работи във Франция. В продължение на 18 години е директор на "Монд дипломатик" - най-престижния вестник за геополитически анализи в света. Университетски преподавател по теория на комуникацията, доктор по семиология и история на културата.
Рамоне е един от основателите на Асоциацията за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите (Attac) и на Световния социален форум в Порто Алегре. Автор е на вдъхновяващата фраза "Един друг свят е възможен", която се превърна в мото на алтерглобалисткото движение по света. Публикувал е редица книги на тази тема, сред които "Визуалното лакомство", "Свят без посока", "Тиранията на комуникацията", "Бунтовници, богове и изхвърлени", "Войните на века", "Историята на една катастрофа". Последната му книга "Перфектният крах" е за най-новата криза на капитализма, започнала през 2008 г. Рамоне беше в България, за да представи официално своята книга "Сто часа с Фидел" - серия от интервюта с лидера на кубинската държава.


- Господин Рамоне, книгата ви "Сто часа с Фидел" е най-представителната книга за кубинския лидер Фидел Кастро, която е излизала наскоро в България. Какви са вашите лични впечатления от него и защо решихте да я пишете всъщност?
- Бях убеден, че Фидел Кастро трябва да остави свидетелство за своя опит. Той не беше писал биография и нямаше произведение, което да обхваща целия му житейски и политически опит.
Имаше няколко биографии, написани за него, някои от които отлични. Една добра биография за Кастро, направена от американския журналист Тед Шулц, беше публикувана преди 20 години. Имаше и няколко книги с интервюта с него, но последната от тях беше отпреди 15 години.
Когато работихме по книгата, здравословното състояние на Кастро все още не се беше влошило. И все пак се усещаше, че наближава краят на неговия житейски опит и че това е моментът да съберем всичко на едно място. Всъщност точно когато привършвахме книгата, точно тогава се влоши и здравето му, докато той все още преглеждаше книгата и правеше последни корекции. Не беше предвидено, че той ще "възкръсне". Това, разбира се, е в кръга на шегата.
- Какви са вашите лични впечатления  от Кастро? Тази книга създава един нов образ. Впечатляващи са историческите познания и  анализаторските умения на кубинския лидер.
- Много е писано за Фидел Кастро, но това обикновено са писания, изпълнени с омраза, или пък такива, които го обожествяват.
Аз исках да го представя по-реалистично, без омраза и без благоговение. Исках да покажа интелектуалните качества на Фидел Кастро и най-вече неговите човешки качества.
Фидел Кастро не е еднопланова личност. Исках  да разкрия всичките му аспекти - на интелектуалец, военен лидер, политически водач и теоретик.
- Защо образът на Кастро постоянно се демонизира в западните медии? Обикновено, когато става дума за него, точно в тези медии правилата за обективност на журналистиката като че ли изведнъж спират да действат.
- Лесно е да се разбере тази омраза. Той направи революция, и то срещу интересите на САЩ. Така се превърна във враг номер 1 на Съединените щати.
САЩ така и не могат да приемат, че в тяхната зона на влияние се появи основният противник на позициите им. Дълго време те се страхуваха изключително много, че моделът на Фидел Кастро може да се разпространи в цяла Латинска Америка, зона, която те по принцип искат да контролират.
Ето защо те предприеха мащабна медийна кампания, за да демонизират Фидел Кастро, представяха го като същинско чудовище, като убиец, какъвто той не е.
- Вие сте били в Куба - има ли разлика между реалната Куба и това, което медиите говорят за нея?
- Разбира се, зависи от медиите, но като цяло медиите, които се противопоставят на революцията, представят страната като ад. Днес вече нещата малко се променят.
Но по отношение на Куба медиите са останали в студената война. Когато човек посети Куба обаче, вижда, че там изобщо не е ад. Страната има своите трудности, но веднага оставаш изненадан от много неща - няма мизерия, хората са образовани и има добра здравна система.
- Тоест Куба не е описваният ни ад?
- Страната не е адът, разбира се, не е и раят. Това е страна, която има трудности, има неща, които функционират, и неща, които не работят толкова добре. Куба обаче е страна, която е извоювала суверенитета си, въпреки че това й е струвало много скъпо.
- Можем ли да кажем, че хората в Латинска Америка вече не са подвластни на тоталната пропаганда, защото въпреки медийният шум и драми партията на Чавес отново спечели изборите във Венецуела?
- Определено може да се каже, че хората  устояват на тези медийни кампании. Въпреки тях политическата система в Куба е популярна сред преобладаващата част от населението. Има и малцинство, което не е съгласно с нея, но мнозинството я подкрепя. Да, разбира се, някой може да каже, че това е, защото в Куба има една-единствена партия и т. н. Да вземем обаче Венецуела, където по демократичен начин правителството за 15-и пореден път спечели.
Подобни процеси се случват в Еквадор, Боливия, Парагвай, Уругвай. Може да се каже, че днес в Латинска Америка в много страни избирателите гласуват за прогресивни управления.
- Нека обаче да поговорим и за ситуацията в Европа. Защо левите партии губят изборите в Европа?
- Има голяма разлика с Латинска Америка. Видяхме какъв е резултатът във Венецуела. В неделя в Бразилия левицата отново ще спечели.
Докато в Европа все по-малко леви партии са на власт и понякога левите партии, които са на власт, водят дясна политика. Принудени от европейския и световния натиск, те водят непопулярна политика. Например лявото правителство в Гърция води ясно изразена непопулярна политика. В Испания наблюдаваме същото нещо. Утре (днес, б.р.) има генерална стачка в Испания. Тази стачка е срещу социалистическото правителство, което ще загуби изборите.
Левите правителства в Европа вече нямат средства, за да водят политика в полза на държавата-закрилница. Те не са в състояние да правят това, защото международните заемодатели са дали курс към строги икономии.
- Компромисът с левите ценности ли води до извода, който сте направили в статията си "Социалдемокрацията в края на цикъла си", че социалдемокрацията просто загива?
- Въпросът  е има ли място за социалдемокрацията днес? Практически не остава пространство за нея. Защото засегнатите от кризата общества се обръщат към левицата с надеждата, че тя ще бъде закрила за тях и ще се обяви срещу политиката на строги икономии. А и левицата води предизборна кампания с обещанието, че ще защитава обществото.
Щом дойде на власт обаче, Международният валутен фонд, Световната банка, Европейската централна банка й пречат да води политика в полза на хората и на държавата-закрилница. Следователно въпросът за бъдещето на социалдемокрацията е основателен - ще има ли пространство за нея?
В момента има пет страни в Европа, управлявани от левицата - Португалия, Испания, Гърция, Австрия и Кипър. Пет страни обаче, в които не се води социалдемократическа политика.
- Какво според вас ще запълни вакуумът в левицата и възможно ли е тази криза на левите партии да продължи дълго?
- Трябва да се промени европейската рамка. Тази рамка е организирана около идеи, проекти и явления, които са неолиберални. Невъзможно е да се води социалдемократическа политика в една неолиберална рамка.
Необходимо е да се променят съотношенията на силите вътре в Европа. В Европейския съюз днес консервативните сили масово доминират.
- Възможно ли е моделът на левите сили в Латинска Америка да бъде съживителната сила на европейската левица? Доколко е възможен подобен  трансфер на идеи и практики?
- Латиноамериканският пример не може да се прехвърли директно в Европа. Ситуациите са различни. Обаче има идеи, които могат да бъдат използвани. Например съюзът, който се сформира между прогресивните партии и социалните движения. Социалните движения това са асоциациите, синдикатите, сдруженията.
Може също така да се внесе идеята за демокрацията с активно участие на хората. Тоест една демокрация, която действа постоянно. Това спокойно може да се внесе в Европа.
Могат да се намерят решения, които да противодействат на неолиберализма. Прогресивните латиноамерикански страни са се изградили като такива в борбата срещу неолиберализма. Тази ситуация е подобна на нашата днес в Европейския съюз.
Не става дума за модел, а по-скоро за дух.
- Когато започна световната финансова криза, всички прогнозираха радикална промяна в световния финансов ред, както и в повечето общества. Тази промяна обаче не се случи. Защо?
- Когато кризата настъпи, мислехме, че неолибералният модел се срива. Кризата започна през есента на 2008 г., на 15 септември, точно преди две години. Хората си мислеха, че това е краят и окончателният крах на неолибералния модел, че след 20-30 години неолиберализъм светът ще се върне към кейнсианството. Че държавата ще се върне като фактор, че ще настъпи ренационализация. В САЩ държавата национализира "Дженеръл моторс", няколко банки. В Англия имаше също национализация. Хората очакваха, че светът ще се завърне към една разумна форма на икономиката. Разумната форма на икономиката в капитализма е да има дял за пазара и дял за държавата, а държавата и пазарът да вървят ръка за ръка. Докато при неолиберализма всичко е за пазара и няма нищо за държавата.
Ние си мислехме, че този период е свършил, но всъщност кризата с дълга от предната и настоящата година, като тази в Гърция например, направи така, че старите идеи отново се върнаха в Европа.
В момента обаче САЩ се ръководят от друга логика. Те все още следват логиката на стимулиране на икономиката от страна на държавата. Обама съвсем наскоро взе решение за един мащабен план за стимулиране на икономиката - тоест държавата влага пари, за да може системата да функционира. Точно това се случи и в Европа след септември 2008 г. - държавите вложиха пари, за да стимулират икономиката. Но кризата с дълга и преди всичко позицията на Германия, която превърна защитата на валутата, а не защитата на обществото, в основен въпрос, върнаха старите идеи. Това принуди всички останали страни да последват нейните приоритети. Следователно ситуацията, в която се намираме днес, не е логична.
- Тази нелогична ситуация няма ли да доведе до мощно разочарование у хората? Защото в крайна сметка у хората остана усещането, че богатите извоюваха победа, използваха държавните механизми, за да станат по-богати, а всички останали потънаха в още по-голяма бедност и не е ясно кога ще излязат от нея и ще излязат ли въобще.
- Точно това наблюдаваме, когато гледаме  Гърция, виждаме примери за отчаяние. В Гърция вече имаше 6 генерални стачки, но Папандреу не прави нищо. Гражданите нямат други политически ресурси - те имат възможността да протестират.
- А можем ли да очакваме социален взрив?
- Възможно е. Не можем да изключим подобна  възможност. Не е желателно да се стига дотам, защото в европейския контекст правителствата не се сменят с насилие.
Социалният взрив обаче е възможен и може да се случи в много страни. Това ще покаже именно отчаянието на хората.
Заради това днес въпросът е да разберем дали тази политика може да бъде продължена, докато настъпи един такъв социален взрив. Следователно правителствата в момента си играят с огъня.
Точно тук трябва да се каже и нещо много  важно. Правителствата смятат, че изборната  легитимност е единствената възможна легитимност. Те казват: "Ние сме избрани, ние водим политиката и политиката не се води на улицата, тя се прави в парламента".
В условията на демокрация обаче има и други  възможни легитимности - например социалната легитимност. Тя е също толкова представителна, колкото изборната. В една демокрация всички имат право да гласуват, но има някои проблеми, които засягат само определена част от обществото. Например проблемите, за които говорим, засягат преди всичко трудещите се, не засягат адвокатите, нотариусите, лекарите и други. Следователно хората, които са засегнати, са тези, които са на улицата. Тези хора имат легитимност, защото конституцията дава право за протест по улиците. Следователно днес от страна на европейските ръководители има слепота към този проблем, една легитимност, която те не искат да признаят. А това кара хората да смятат, че демокрацията не функционира. Сякаш управляващите си мислят, че през периода, за който са избрани, имат правото да се държат като диктатори. Това е един вид отричане на демокрацията, защото демокрацията представлява признаване на правата на малцинствата.
- Напоследък политиката на Франция стана проблем и в България. Как оценявате политиката на Никола Саркози за екстрадирането на ромите от Франция?
- Тази политика бе осъдена от всички  френски институции, от опозицията, от част от десницата, от църквите и други. Защо? Защото тази политика по експулсиране на ромите, основно румънци и българи, е политика, избрана предимно по театрален начин. Тя беше поставена на сцената, в медиите, изтъкната целенасочено. Целта е да се скрият вътрешните проблеми, да се създаде параван, за да се скрият истинските проблеми на страната, например аферата "Бетанкур".
В известна степен Саркози започна да води расистка политика. Тази политика, разбира се, той не я представя като расистка, но хората я усетиха като такава, беше начин някои крайнодесни групи да се солидаризират със Саркози. Целта му е най-напред да скрие правителствените скандали и второ - да получи гласове от крайната десница. Жертвите в случая са ромите.
Политиката на Саркози бе осъдена, защото той  не експулсира нелегално пребиваващи лица в индивидуалното им качество, а етническа група. Това е неприемливо, ето защо Европейският парламент го осъди, Обединените нации се притесниха. Тази политика създаде един образ на Франция, който заслужава ненавист.
Още повече, че България е страна от Европейския съюз. Българските граждани нямат всички възможни права в областта на придвижването, но те са в Европа и не могат да бъдат третирани, сякаш са от страна извън Европа. В морално и политическо отношение това беше огромна грешка.   

 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 580

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1663

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 463

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ