Европейските измерения на Димитър Димов

Йордан К. Йорданов

    Людмила Григорова ми направи напоследък повече от силно впечатление, защото я познавах преди всичко като англицист, изследователка на Оскар Уайлд, на английските викторианци, на западноевропейски творци - немски, френски и австрийски автори. За себе си открих, че немалка част от своята изследователска дейност тя е посветила на българската литература - на Владимир Башев, Минко Николов, Исак Паси, Никола Вапцаров, Вера Мутафчиева, Богомил Райнов, Петър Караангов, Владимир Левчев, Ефрем Каранфилов, Евтим Евтимов, Петър Алипиев, Йордан Йовков, Стефан Продев.
    От българската класика като че ли най-устойчив винаги е бил интересът й към Димитър Димов - тя общува с Нели Доспевска, дебатира с Кръстьо Куюмджиев по повод Димитър Димов, а от дълги години я занимава и проблемът за женските образи в творчеството на българските писатели.
    Най-новото изследване на Григорова като че съчетава всички тези елементи на "мозайката" на нейните научни интереси - "Димитър Димов: La femme modernе. Български и европейски паралели". Макар поводът и същинският предмет да е романовото творчество на Димитър Димов ("Осъдени души", "Тютюн"), разбиран като един от нашите "най-европейски" писатели, Л. Григорова акцентува именно върху европейските паралели.
    Тя очертава най-пълно кръга на любими, предпочитани, необходими автори за Димитър Димов: Проспер Мериме, Бласко Ибанес, Стефан Цвайг, Пол Бурже, Марсел Прево, Виктор Маргерит.
    Женските образи на Димов са представени в паралелен прочит и на прочути героини на български класически творци, едни отговарящи на концепцията за la femme modernе: Андрей Протич, Димитър Шишманов, Г. П. Стаматов, а други като Йордан Йовков и Димитър Талев - в противовес на нея, отнасяйки се бунтарски към статуквото. Чест прави на Л. Григорова, че възстановява тяхното място в нашата култура. За разлика от партизанстващи и нечетящи изследователи, за които е важно да разделят българската литература на "лагери" - по най-различни принципи.
    Резултатите от изследването на Людмила Григорова са категорични - Димитър Димов, българските творци са част от европейския литературен процес. Особено интересно е това изследване и защото е един от немногото български приноси към Gender Studies. При това принос на високоерудиран автор, който разполага в тези 500 страници едно енциклопедично богатство на културни препратки. Най-важното достойнство на тази книга е, че авторката ни "разказва" българската литература, каквато я познаваме, каквато я четем, каквато не бива да я забравяме.