Европейщини

Благовест Митков

Новост на пазара на труда в България! Все повече фирми при интервюто за започване на работа подлагат на детектор на лъжата евентуалния бъдещ служител. Процедурата е стандартна – тестът трае два часа, като под и над сърцето на кандидата и на двете му ръце се поставят датчици, които отчитат дишането, честотата на сърдечните удари и изпотяването на кожата. А въпросите са от сорта – контактувате ли с лица от криминалния свят, винаги ли сте били лоялен към работодателя си, бихте ли продали фирмена тайна срещу много пари и т.н., и т.н.
Шансът да излъжеш е по-малък от четири процента. За сметка на това шансът да изпаднеш в състояние на стрес е десетократно по-висок, но кой ли се интересува от това?!
Не се интересуват нито работодателите и техните браншови организации, нито нашите мощни профсъюзи, чиито фотогенични и речовити вождове катадневно ни обясняват от телевизионните екрани колко загрижени са за съдбата на трудовия народ, нито безбройните неправителствени организации, които защищават правата на кълвачите в парка и на джебчиите в градския транспорт, но не и на шивачките, които работят по дванайсет часа на ден без право дори на обедна почивка.
Но, това е, дами и господа! Живеем в двайсет и първи век – века на високите технологии, живеем в страната България – страна демократична и цивилизована, страна, която неотклонно и непрестанно споделя всички евроатлантически ценности.
Та, засега – преди постъпване на работа – детектор на лъжата. Но, както се знае – той може да даде четири процента фира. Следователно не е много надежден. Какво друго би могло да се въведе при разпита на кандидата за работа? Може би забиване на кибритени клечки под ноктите? Или обуване на „испански ботуш“? Или потапяне на ръката му в разтопено олово? При тези, доказали се през Средновековието, методи за разпит, шансът му да излъже клони към нула процента, а шансът на работодателя да се сдобие с лоялен служител клони към сто процента.
Интересно ми е как биха се отнесли господа синдикалистите към една подобна идея...