Европарламентът: Увеличете парите за наука!

Преди два дни, на 23 октомври, Европарламентът прие бюджета на ЕС до 2020 г., като предстои резолюцията и бюджетът да бъдат одобрени от Европейския съюз през ноември. В гласуваната резолюция на Европарламента е записано:
 "Трябва да има увеличение в бъдещите европейски бюджети за научни изследвания и за конкурентоспособност, както единодушно обещаха европейските лидери на срещата на върха през юни 2012 г. Евродепутатите предупредиха страните членки да не предприемат съкращения в стимулиращи растежа отрасли при приемането на позицията си при крайните преговори за следващия дългосрочен бюджет на ЕС".
Преди няколко дни с писмо до държавните глави и правителствата на страните членки на ЕС се обърнаха 42-ма носители на Нобелова награда и петима носители на Филдсова награда, която се присъжда от Международния съюз на математиците. Тяхното писмо е публикувано във всички големи европейски вестници, към които ДУМА днес се присъединява. Писмото е отворено в интернет за подписване от учените, вкл. младите учени, членовете на дружествата на знанието и гражданите на Европа. То е подкрепено от Европейския научен съвет - основна структура на Еврокомисията, координираща и финансираща научните изследвания в ЕС.

Писмото на нобелистите

До държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС и председателите на Европейските институции

Често се казва, че всяка криза представлява и възможност, а при настоящата дори ще се наложи да направим избор. Един такъв избор е свързан с това как да подкрепим науката. Още през 2000 година вие и вашите предшественици си поставихте за цел "до 2010 г. Европейският съюз да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света". Целта бе амбициозна и благородна, но все още не е постигната.
Науката може да ни помогне да намерим отговори на много от най-неотложните проблеми, пред които сме изправени днес, като нови методи за преработване на енергия, изцяло нови форми на производство, по-добри начини да разберем как си взаимодействат общностите и как бихме могли да ги организираме по-добре. Ние сме едва в началото на ново революционно разбиране за това как функционират нашите собствени тела с неизмерими последици за бъдещето ни здраве и дълголетие.
В много области Европа е в челните редици на науката. Превръщането на това знание в иновативни продукти, услуги и индустрии е единственият начин Европа да получи конкурентно предимство в днешния бързо променящ се глобален свят и да си осигури бъдещ просперитет в дългосрочен план.
Познанието няма граници. Глобалният пазар за изключителни таланти е високо конкурентен. Затова Европа не само не може да си позволи да загуби най-добрите си изследователи и преподаватели, но и трябва да се стреми да привлече таланти от други континенти. Намаляване на наличното финансиране за изключителни научни изследвания означава по-малък брой обучени изследователи. В случай на сериозно намаляване на бюджета на ЕС за научни изследвания и иновации ние рискуваме да загубим едно поколение на талантливи учени точно когато Европа се нуждае най-много от тях.
В тази връзка Европейският научноизследователски съвет е постигнал световно признание за много кратко време. Той финансира най-добрите изследователи навсякъде в Европа, независимо от тяхната националност.
Това са изключителни хора с изключителни проекти. Европейският научноизследователски съвет също така успешно допълва националното финансиране на фундаментални изследвания.
Финансиране на научните изследвания на европейско равнище е катализатор за по-добро използване на наличните ресурси и прави националните бюджети по-ефикасни и ефективни. Тези европейски средства са изключително ценни. Доказано е, че те допринасят за постигане на съществени ползи за европейската наука, както и за повишаване на възвръщаемостта за обществото и международната конкурентоспособност.
Важно е, че ние подкрепяме, и още по-важно, че вдъхновяваме по европейски начин изключителното богатство на научноизследователския и иновационен потенциал, който съществува навсякъде в Европа. Ние сме убедени, че по-младото поколение изследователи също ще направи всичко, за да бъде чут неговият глас. Вие трябва да чуете това, което те имат да ви кажат.
Въпросът ни към вас, държавните и правителствени ръководители и председателите на Европейските институции, за срещата ви в Брюксел на 22-23 ноември, на която ще обсъждате бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г., е - каква ще бъде ролята на науката в бъдеща Европа, когато вземате решението за следващата бюджетна рамка?

Подписано от лауреати на Нобелова награда и на Медала на Филдс:

SIDNEY ALTMAN, WERNER ARBER, ROBERT J. AUMANN, FRANCOISE BARRE-SINOUSSI, GUNTER BLOBEL, MARIO CAPECCHI, AARON CIECHANOVER, CLAUDE COHEN-TANNOUDJI, JOHANN DEISENHOFER, RICHARD R.ERNST, GERHART ERTL, SIR MARTIN EVANS, ALBERT FERT, ANDRE GEIM, SERGE HAROCHE, AVRAM HERSHKO, JULES A. HOFFMANN, ROALD HOFFMANN, ROBERT HUBER, SIR TIM HUNT, ERIC R. KANDEL, KLAUS VON KLITZING, SIR HAROLD KROTO, FINN KYDLAND, JEAN-MARIE LEHN, ERIC S. MASKIN, DALE T. MORTENSEN, ERWIN NEHER, KONSTANTIN NOVOSELOV, SIR PAUL NURSE, CHRISTIANE NUSSLEIN-VOLHARD, VENKATRAMAN RAMAKRISHNAN, SIR RICHARD J. ROBERTS, HEINRICH ROHRER, BERT SAKMANN, BENGT I. SAMUELSSON, JOHN E. SULSTON, JACK W. SZOSTAK, SIR JOHN E. WALKER, ADA E. YONATH, ROLF ZINKERNAGEL, HARALD ZUR HAUSEN; PIERRE DELIGNE, TIMOTHY GOWERS, MAXIM KONTSEVICH, STANISLAV SMIRNOV, CEDRIC VILLANI

---------------
Б.Р. В бюджета на България за 2013 г. Дянков предвижда намаляване на парите за наука от 0,3 на 0,2% от БВП, а бюджетът на БАН - замразен от 3 години насам, след като бе намален с 40% спрямо 2009 г., не покрива заплатите (средна 628 лв.), не предвижда изобщо пари за ток, парно и пр., нито за научна дейност.