29 Март 2024петък15:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Европари или европолитики

Очаква се намаляване на средствата по двете основни досегашни пера, които са приоритетни за България - кохезионната и селскостопанската политика

/ брой: 38

visibility 1572

Любомир Кючуков,
Директор на Института за икономика и международни отношения

Когато става дума за пари, стандартният въпрос е "Колко?". Той присъства във всяка една дискусия и за Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за следващите седем години, иначе казано - за бюджета на Съюза. При това с два подвъпроса: "Кой колко?" и "На кого - колко?". Но това е само половината от уравнението, което лидерите на страните членки трябваше - и не успяха да решат на срещата в Брюксел. Защото това не са просто "едни пари за усвояване", а преди всичко инструмент за осъществяване на политики. И тук се появяват още два не по-малко важни въпроса: "За какво?" и напоследък  "Срещу какво?"

Приемането на бюджета на ЕС никога не е било лесна процедура. Но този път то е допълнително усложнено от няколко обстоятелства. Преди всичко - Брекзит. Напускането на Обединеното кралство имаше двойно негативен ефект. Първо, неяснотата по него забави с години подготовката на проекта за МФР. Второ, когато то окончателно стана факт, 

се отвори дупка от порядъка на 70 милиарда евро 

колкото беше реалната британска вноска в бюджета. Освен това новата Европейска комисия си постави амбициозни задачи за борбата с климатичните промени, укрепване на границите, информационните технологии, повишаване ролята на Съюза в света - все проблеми, изискващи допълнителни ресурси. Не на последно място упражнението се усложнява и от факта, че при приемането на последните бюджети нарасна ролята на Европейския парламент, който също има свои амбиции и приоритети.

Първият и най-видим спорен въпрос по новата финансова рамка е този за процента. С други думи - колко голям ще бъде бюджетът на ЕС като процент от брутния национален доход на Съюза. Като споровете са буквално за няколко стотни (и дори хилядни) от процента - равняващи се обаче на над десет милиарда евро всяка. Сегашната МФР за периода 2014-2020 г. се придържаше към 1% (впрочем, това бе първият бюджет с намаление спрямо предшестващия го). Предложението на Европейската комисия от 2018 г. бе за 1.1%. Междувременно Европейският парламент гласува за 1.3%. През есента на 2019 г. финландското председателство се опита да намери компромис, около който бе оформено и последното предложение на председателя на Eвропейския Съвет Шарл Мишел, обсъждано през миналата седмица - 1.074%. В абсолютни цифри това се равнява на 1.095 трилиона евро. И въпреки внушителната сума това не е непосилно финансово усилие за ЕС. Всичко това изкристализира в ситуация, когато 22 страни смятат, че предложеният от Шарл Мишел бюджет е недостатъчен, а останалите пет - че е прекомерно голям.

На пръв поглед изглежда странно, че при фиксиран процент на вноската за всяка страна все пак има сериозни спорове по това кой колко да внася в бюджета. 

Въпреки това има две ясно оформени групи в рамките на ЕС с няколко държави, заемащи по-нюансирани позиции между тях. Групата на "пестеливата четворка" (Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия), които са нетни платци, получавайки по-малко средства от ЕС, отколкото са вноските им, са твърдо решени да отстояват 1% като таван на вноските. 

Групата на "Приятелите на кохезията" от 17 държави (основно от Източна и Южна Европа, сред тях и България) обвързват позицията си не толкова с конкретно число, а със запазването на значително финансиране за конкретна политика - сближаване на икономическото равнище на страните. 

Извън тези две групи остават основните вносители в бюджета - Германия и Франция. За Франция от ключово значение е да се минимализира орязването на средствата по Общата селскостопанска политика (където френските фермери са основните бенефициенти), както и да се получи сериозно финансиране за друг френски приоритет - развитието на европейската отбрана (където Франция вижда своя водеща роля като единствена ядрена сила в ЕС след напускането на Великобритания). Германия от своя страна като най-голям вносител в бюджета на ЕС (над 20%) по принцип не би желала увеличение на приноса си и тук стои на позициите на четворката спестовници. Но същевременно тя не иска да допусне Франция да изземе изцяло инициативата за реформите в ЕС, има свое виждане за приоритети и съзнава, че за това са необходими допълнителни ресурси. Освен това Германия не би желала "горещият бюджетен картоф" да се прехвърли за решаване по време на немското председателство през втората половина на тази година, така че тя подсказва готовност за компромиси - срещу определени отстъпки.  

Именно отстъпките са другият важен спорен въпрос 

По определението на лондонския вестник "Гардиън" Великобритания остави отровно наследство на ЕС. През 1984 г. Маргарет Тачър създава прецедент, като успява да отвоюва част от вноската на страната в бюджета на ЕС да се приспада - с аргумента, че Обединеното кралство на практика финансира френското селско стопанство (неприемливо за всеки британец), а и страната към онзи момент е сред най-бедните в ЕС в резултат от финансовата и икономическа криза там през предишното десетилетие. Днес от такива отстъпки се ползват именно петте страни, борещи се срещу нарастването на бюджета - Нидерландия, Дания, Швеция, Австрия и Германия. И може да се окаже, че по този пункт те ще бъдат даже по-неотстъпчиви, отколкото по отношение евентуално увеличение на бюджета като цяло. Планът на Мишел вече направи отстъпки в тази посока - предложението на Европейската комисия за отпадане на отстъпките бе заменено с ново, гарантиращо тяхното съхраняване, но допълнено с постепенното им намаляване. Но дори това се оказва категорично неприемливо за петте засегнати държави.

Друга важна тема, която маркира нов подход на ЕС при формирането на бюджета и се обсъжда вече няколко години, е формирането на собствени приходи на Съюза в допълнение към вноските от страните членки. Предложенията в тази посока са свързани с определянето на такса за нерециклираните пластмасови отпадъци, за налагане на цифров данък, данък върху авиационните услуги, финансовите транзакции, въглеродните емисии и др. Засега съгласието се изчерпва по отношение необходимостта от собствени приходи на ЕС, но всяка една от идеите се сблъсква с противопоставяне от отделни страни, които биха били по-ощетени от съответно решение.

В съдържателен план предложението за новата финансова рамка може да се определи като 

опит да се направи повече с по-малко 

Това, което вече изглежда "преглътнато" от всички страни е, че ще има намаляване на средствата по двете основни досегашни пера на бюджета - кохезионната и селскостопанската политика, които заедно формираха около 70% от разходите на ЕС. В последното предложение на Мишел тези съкращения са малко над 10% за всяка, за тях се заделят по над 320 милиарда евро, като дори има известно увеличение за средствата за кохезия в сравнение с предишния проект. За сметка на общото намаление на средствата се предлага облекчаване на процедурите и възможност за прехвърляне на средства от различните програми и мерки с оглед по ефективното използване на средствата. Запазва се обаче изискването част от кохезионните средства да се използват за проекти, свързани с екологията. Успех на страните от Групата на "Приятелите на кохезията" бе запазване на солидарността като принцип и на тази политика като приоритет на ЕС, тъй като имаше сериозен политически натиск за нейното постепенно минимизиране. 

Намаление има и по други основни програми. В Европейския парламент има недоволство от предлаганото финансиране по политиките за младежта и младежката заетост, сигурността, граничния контрол, дигиталната икономика и т.н. Като цяло: преобладава усещането, че намаляването на средства по традиционни и важни за Съюза направления не води до осигуряване на необходимия ресурс за новите приоритети - екология, иновации, нова геополитическа роля на ЕС. 

Един от най-противоречивите въпроси 

при обсъждането на бъдещия бюджет се оказа обвръзването на еврофондовете със съблюдаването на върховенството на закона в някои страни членки. ЕС е подложен на силен обществен и политически натиск от Западна Европа да намери механизъм, който да не позволи тези средства да отиват при корумпирани политици и сенчести бизнесмени. Политическият контрол върху съдебната система, бизнеса, медиите, неправителствения сектор особено в Полша и Унгария също са предмет на тревога. Същевременно идеята на спиране на европейското финансиране по политически мотиви създава прецедент, който може рязко да изостри противоречията вътре в Съюза и да задълбочи все по-очертаващото се ново разделение Изток-Запад. Още повече, че няма ясна дефиниция, критерии и институция, оторизирани с контролирането на този проблем. Отчитайки всичко това, предложението на Шарл Мишел прави крачка назад - запазвайки по принцип възможността от налагане на подобни санкции, то променя механизма за евентуалното им налагане: спирането на средства може да се реши само с квалифицирано мнозинство от страните членки, докато в първия вариант бе точно обратното - блокирането на решение за санкции изискваше квалифицирано мнозинство. На практика това означава, че освен ако някоя страна не изпадне в пълна изолация, няма реална опасност на този етап от спиране на евросредства заради неспазване на върховенство на закона.

При подобни сложни международни преговори всеки компромис е съпроводен с недоволството на отделни страни. В дипломацията е прието да се смята, че едно споразумение е справедливо и успешно, ако всички страни са еднакво недоволни. Засега е постигната само едната половина от това условие - всички са недоволни.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ