Европа сви разходите за здраве

За пръв път от 1975 г. насам през 2010-а на Стария континент се наблюдава свиване на разходите за здравеопазване. Това сочат данните в новия съвместен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия "Здравето накратко: Европа-2012".
В годините от началото на века до кризата разходите за здраве на глава от населението в някои европейски страни нарастваха от 2 до 3 пъти по-бързо от приходите. Докато в периода 2000-2009 г. здравните харчове в Европа бележеха среден годишен ръст от 4,6% на глава от населението, през 2010 г. се сриват на -0,6 на сто. Подобен спад не е имало от 1975 г. В Ирландия например преди 2 години здравните разходи са били 7,9%, докато в предишните години годишният ръст е бил от 6,5 на сто. В Гърция разчетите показват, че разходите за здравеопазване на човек са се понижили с 6,7% през 2010 г., което е пълен обрат на дотогавашния среден годишен ръст от 5,7 на сто. Разходите за здраве като част от БВП са били най-високи в Холандия (12%), следвани от Франция и Германия с 11,6 на сто.
Докладът предупреждава, че намаляването или забавянето на разходите в почти всички страни от ЕС може да има дългосрочно въздействие върху резултатите в здравеопазването.
Притиснати от кризата, правителствата пазят парите си само за острите състояния. Здравните системи са критикувани, че са твърде съсредоточени върху "болничните грижи" и лечението на болни, но не правят достатъчно, за предотвратяването на заболяванията и са отделили от здравните си бюджети едва 3% за обществено здраве и превенция на заболяванията. Това са средствата, вложени в програми в областта на имунизациите, борбата с тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, както и за насърчаване на спортните дейности и здравословното хранене. Докладът обръща внимание на факта, че вложените днес средства в профилактиката биха имали много по-голяма възвръщаемост в бъдеще, отколкото лечението на заболяванията. ДУМА припомня, че и "Здравето накратко: Европа-2010", визиращ състоянието на здравето на европейците, също отчете 3% за профилактика.
Над половината от възрастното население в ЕС е със свръхтегло, а 17% са със затлъстяване. От 1990 г. се е удвоил броят на хората с наднормено тегло на Стария континент и сега варират от 8% в Румъния и Швейцария до над 25% в Унгария и Обединеното кралство. Финландия, Франция и Унгария наскоро въведоха данъци върху нездравословните храни и напитки като част от усилията на правителствата да противодействат на затлъстяването. Надеждата е, че тези с "такса мазнина" ще променят хранителните навици на населението. От друга страна, те ще генерират публични приходи, които може по-нататък да бъдат използвани в подкрепа на общественото здраве и да бъдат изразходвани за програми за превенция. Затлъстяването и тютюнопушенето са основните рискови фактори за сърдечносъдови заболявания и инсулт, които представляват повече от една трета (36%) от всички смъртни случаи в страните от ЕС през 2010 г.
Въпреки притесненията за намаляване на медицинските специалисти, статистиката показва увеличение на лекарите на глава от населението - от 2,9 на 1000 души през 2000 г. на 3,4 през 2010 г. С най-бързи темпове този ръст е бил в Гърция и във Великобритания. В почти всички държави балансът между общопрактикуващите лекари и специалистите се е променил през последните десетилетия, като броят на специалистите се увеличава много по-бързо. Бавният растеж или намаляването на броя на общопрактикуващите лекари на глава от населението поражда опасения за достъпа до първична медицинска помощ. Много държави обмислят начини за увеличаване на привлекателността на работата на общопрактикуващия лекар, както и за разработването на нови роли за други доставчици на здравни услуги, като например медицинските сестри.
 "Здравето накратко: Европа-2012" представлява набор от ключови показатели за здравните системи, здравния статус, здравните грижи и дейности, разходите за здравеопазване и пр. в 35 европейски държави, включително 27-те членки на ЕС. Въпреки общия спад в разходите за здраве в Европа през 2010 г. докладът, както и предходните два, свидетелства за отчетливи разлики между европейските държави по отношение на здравния статус на населението, рисковите фактори за здравето, функционирането и резултатите на системите на здравеопазването, както и нивата на разходите за здравеопазване и източниците на финансиране.