Европа се топи
Демографските тенденции пред Стария континент не са никак оптимистични - все по-малко млади хора, все повече възрастни
/ брой: 170
Пред редица изпитания е изправена Европа днес - както вътрешни, така и външни. Гръцката криза показа все по-нарастващите пробойни в европейския проект. Дори и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер отбеляза, че ЕС се е превърнал в елитарен проект, задълбочаващ пропастта между Брюксел и европейските граждани. Перспективите пред Европейския съюз не са оптимистични - той ще загуби своята сплотеност и влияние. Такова мнение пък изразява професорът от Харвард Стивън Уолт в статия за "Форин полиси".
Освен към южната ни съседка в последно време (твърде късно, уви) вниманието на европейските лидери е насочено и към безпрецедентния мигрантски наплив към Стария континент, който се превърна в трудно разрешим проблем. А и очевидно евролидерите предпочитат да са в позицията на щрауса със заровена в пясъка глава, вместо да се захванат сериозно с трудната задача. Растящият бежански поток предизвиква избуяването на националистични настроения, яхвани от редица крайни партии, които печелят все по-голяма популярност в създалата се плодотворна обстановка. Икономическите проблеми на ЕС са все още твърде далеч от разрешаване, а безработицата продължава да расте, особено в някои страни. На този фон
ускорено тиктака една друга бомба
Демографските тенденции пред Стария континент са песимистични и ще бъдат от основно значение през следващите десетилетия. И докато едни страни са вдигнали ръце от мигрантите, страхувайки се, че те ще вземат работата на местните, то други, като Германия например, имат голяма нужда от тях. Макар германската икономика да се развива повече от задоволително, пред страната сериозно стои демографският проблем и ако иска да запази доброто си икономическо темпо, тя трябва да привлича повече мигранти.
Постоянно ниските нива на раждаемост и повишаващата се продължителност на живота ще трансформират възрастовата пирамида на 28-те страни членки на Европейския съюз. От Евростат прогнозират, че вероятно най-важната промяна ще засяга прехода към структура, състояща се от много по-възрастно население, и това развитие вече се наблюдава в няколко страни членки.
В резултат на това съотношението на хората в трудоспособна възраст в страните членки намалява, докато броят на хората в пенсионна възраст се увеличава. Делът на възрастните хора в общото население ще се повиши значително в следващите десетилетия, когато по-голямата част от родените през бейби бума след войните ще са достигнали пенсионна възраст. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта за хората в трудоспособна възраст, които осигуряват социалните разходи, необходими за застаряващото население. Днес на всеки един пенсионер на 65-годишна възраст и нагоре се падат по около четирима човека в трудоспособна възраст. До 2060 г. това съотношение рязко ще се промени - на възрастен ще се падат
двама души в трудоспособна възраст
Коефициентът на зависимост на възрастните хора варира от 19 на сто в Словакия, като в Ирландия и Кипър е под 20 на сто, до 33,1 процента в Италия - Гърция, Германия, Швеция, Португалия и Финландия също отбелязват стойности над 30-те процента.
Песимистичните прогнози сочат, че дългосрочната демографска криза се превръща във все по-голям проблем. Големият брой възрастни хора означава повече разходи за пенсии и по-ниски приходи от данъци. Според изчисления на Европейската комисия допълнителните разходи за пенсии, здравна помощ и други категории, свързани с възрастта, ще нараснат. Германия ще бъде една от най-силно засегнатите страни - тя ще трябва да отдели допълнителни 5 процента от БВП заради застаряващото си население. На този фон средният годишен икономически ръст на ЕС до 2060 г. се очаква да бъде около 1,4 на сто. За този период се очаква публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи да нараснат с 2%, достигайки 10,6 на сто от БВП.
Данните на Евростат от юни тази година сочат, че населението на ЕС на 1 януари 2014-а е 506,8 млн. души. Младите хора - на възраст от 0 до 14 години, са 15,6% от общото население, докато хората в трудоспособна възраст - от 15 до 64 години, представляват 65,8 процента. Възрастните хора - на възраст от 65 години и нагоре, са 18,5%, което е ръст от 0,3% спрямо предходната година. Сред страните членки най-високият дял млади хора е в Ирландия - 22 процента, а най-ниският в Германия - 13,1 процента. По отношение на лицата на 65-годишна възраст и нагоре Италия и Германия се нареждат на челните места съответно с 21,4% и 20,8 на сто, докато в Ирландия те представляват 12,6% от общото население.
Структурата на населението на EFTA - Европейската асоциация за свободна търговия, и страните кандидат-членки е подобна на тази в ЕС, с изключение на Турция, Исландия и Албания, където структурата на населението е сходна на тази в Ирландия - висок процент млади хора и нисък процент възрастни. Въпреки това тенденцията към застаряващо население се наблюдава и в тези страни.
Средната възраст на населението на 28-те страни членки на 1 януари 2014-а е 42,2 години. Това означава, че половината от населението е по-възрастно от 42,2 години. Средната възраст на населението в страните членки варира от 36 години в Ирландия до 45,6 години в Германия, потвърждавайки относително младата и съответно
старата структура на населението
регистрирана в двете държави. 30,4 е средната възраст в Турция, 35,1 в Албания, където е по-ниска, отколкото в която и да е друга страна членка на ЕС. В същото време тези страни регистрират най-големия ръст в средната възраст за последните 10 години - увеличение от 24,9% в Албания и от 15,6% в Турция.
Средната възраст в ЕС се увеличава средно с 0,3% на година през последното десетилетие, скачайки от 39,2 години през 2004-а до 42,2 години през 2014-а. През този период средната възраст се увеличи във всички страни членки - с 5,4 години в Румъния и с повече от 4 в Литва, Португалия и Германия.
Делът на населението на 65-годишна възраст и нагоре расте във всяка страна членка на ЕС, в ЕФТА и в страните-кандидатки. През последното десетилетие увеличението варира от 4,9 в Малта и 3,8 във Финландия до под 1% в Люксембург и Белгия. 2,1% е увеличението в ЕС като цяло. От друга страна, делът на населението под 15-годишна възраст е намалял с 1 процент. Нарастването на относителния дял на възрастните хора може да се обясни с увеличената продължителност на живота.
Постоянно ниските нива на раждаемост в продължение на много години са допринесли за застаряването на населението. Днес младите хора все по-трудно се решават на най-важната и най-естествената крачка за всеки човек - да създадат живот. Заради липсата на ясна перспектива за бъдещето, свързана най-вече с притеснения от загубата на работа, това велико призвание се е превърнало в предизвикателство.
Защо не раждат младите?
На този въпрос трябва да намерят отговор европейските лидери и да приложат политика, насочена към младите. Нали в тях е бъдещето!
В опит да прозре бъдещите демографски тенденции Евростат прогнозира, че около 2050 г. населението на ЕС се очаква да нарасне до 525,5 млн. и постепенно да намалее след това, достигайки 520 млн. през 2080 г. Сравнението на възрастовите пирамиди за 2014 и 2080 г. показва, че населението в 28-те страни ще продължи да застарява. Делът на хората на 80 години и нагоре се очаква да се увеличи повече от двойно между 2014 и 2080 г. През периода 2014-2080 г. делът на населението в трудоспособна възраст се очаква да намалява постепенно до 2050 г. - над 65 години ще са 28,7% от населението на ЕС през 2080 г., в сравнение с 18,5% през 2014-а. Ако през 2013 г. работещите граждани на ЕС са 212 млн., то през 2060 г. те ще са 202 млн., което е спад от 4,4 процента.
Големи са и демографските различия между Изтока и Запада на Европа. Американско изследване от края на юни, базирано на данни от Федералния институт за регионално развитие на Германия, установява, че докато Западна Европа се развива, то Източна стремглаво се топи. И това е напълно обяснимо - все повече източноевропейци бягат към по-добре развитата Западна Европа, за да търсят по-светло бъдеще. Именно имигрантските вълни допринасят за по-добрите демографски показатели в западноевропейските страни. Изследването прогнозира, че
страните от Източна Европа са застрашени от изчезване
Населението в тях се е свило значително в периода между 2001 г. и 2011 г. В България например общият коефициент на плодовитост е 1,52, като за ръст на населението е необходим коефициент над 2. Днес в нашата страна по официални данни живеят малко над 7 млн. и 100 хил. души. Според прогнозите на НСИ до 2070 г. населението на България ще варира от 4 938 709 души при неблагоприятни социално-икономически процеси до 5 500 114 при благоприятни социално-икономически процеси.
Застаряването на населението е дългосрочна тенденция, която започна преди няколко десетилетия в Европа. По-голям товар за хората в трудоспособна възраст и нежелана икономическа спирачка - това е вероятният резултат от увеличените социални разходи, породени от застаряването на населението.
Очевидно е, че са необходими редица стъпки в социалните и икономическите политики. Въпросът е - ще се осъзнае ли Европа навреме и ще предприеме ли съответните мерки? Неотдавна финансовите министри на ЕС поискаха държавите да повишат възрастта за пенсиониране именно заради влошаването на демографските характеристики на Стария континент. Но имайки предвид продължителността на живота у нас, с увеличаването на пенсионната възраст намалява броят на хората, които ще излязат в пенсия.
Как Финландия помага на младите майки?
Вече в продължение на 75 години на бъдещите майки във Финландия им подаряват голяма картонена кутия, пълна с всичко необходимо за новороденото. В комплекта има памперси, жилетчици, гащеризони, шапки, спално бельо, играчки и други аксесоари за бебето. В кутията има и малък матрак, който съответства по размер на дъното на кутията. Именно той е най-важният предмет в кутията. Първите месеци от живота си малките финландчета прекарват в тази кутия с размери 70 см х 43 см х 27 см. Съществува поверие, че именно сънят в тази кутия е допринесъл за превръщането на Финландия в държавата с най-нисък процент на детска смъртност. Преди появата на тази традиция процентът на смъртност сред новородените във Финландия е бил най-висок сред всички европейски страни.
Необичайната традиция се появява през 30-те години на миналия век. Така възрастните се опитват да дадат на всяко дете равни стартови възможност, независимо от социалния статут на семейството, в което са родени. Първоначално кутията са получавали само най-бедните семейства. След известно време такава кутия започват да получават и майки с по-висок социален статут.
Днес майките имат право на избор - кутията с детски принадлежности или еднократна социална помощ. 95 процента от майките предпочитат кутията, тъй като стойността на съдържанието на кутията е доста по-висока от еднократната помощ, а и получавайки всичко необходимо за първите месеци от живота на детето, майките спестяват време от пазаруване.
Всяка година цветът на дрешките в кутията е различен.
Все по-възрастно население - такова е бъдещето на Европа. През 2060 г. се очаква спад от 4,4% на работещите граждани на ЕС
В някои страни да си пенсионер е истинска тегоба
В други пък пенсионерите си живеят щастливо...