18 Май 2024събота16:13 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Европа очаква новото си "ръководство"

Тази седмица предстоят важното гласуване за нов шеф на ЕК и номинации за нови еврокомисари

/ брой: 159

visibility 78

Тази седмица Европа ще се сдобие с "ново ръководство". На 15 юли новите евродепутати ще гласуват дали Жан-Клод Юнкер ще поеме Европейската комисия. А на 16-и европейските лидери се събират, за да обсъдят номинациите за еврокомисари.
Много от медиите вече официално величаят Юнкер като нов председател на ЕК. Формално обаче той ще седне в председателския пост едва през есента, когато изтича мандатът на Жозе Барозу. А преди това ще трябва да се препоти в Европарламента, където депутатите се очаква да кажат тежката си дума. Този път процедурата по назначаване на Еврокомисията е различна. Това е първият път, когато от държавите членки на ЕС се изисква да отчетат резултатите от изборите за Европейски парламент, преди да изберат кандидат за председател на Комисията. Процедурата е следната:
като вземат предвид изборите за ЕП, държавните или правителствени ръководители на държавите членки издигат кандидатура за председател на Комисията;
кандидатът представя своите политически насоки (всъщност манифест) пред Парламента;
кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП (376 от 751); ако бъде одобрен, той се смята за "избран" от ЕП; ако кандидатът не бъде одобрен, държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура;
избраният за председател и националните правителства на ЕС съгласуват списък на кандидатите за останалите портфейли в Комисията (по един кандидат от всяка страна);
кандидатите преминават изслушвания, за да бъдат утвърдени от Парламента (тези изслушвания не са формалност: Парламентът вече е отхвърлял кандидати, които е смятал за неподходящи);
след това председателят и останалите членове на Комисията като орган са поставени на едно гласуване, за да бъдат одобрени от Парламента с обикновено мнозинство (мнозинство от подадените гласове);
ако бъде одобрена от Парламента, новата Комисия се назначава официално от държавните/правителствените ръководители на ЕС.
Миналата седмица Юнкер се срещна с лидерите на всички групи в Европарламента, с надеждата да се споразумее за подкрепата им. Стана ясно, че една политическа група в ЕП - на Европейската народна партия - ще подкрепи със сигурност собствената си кандидатура - Юнкер - за следващ председател на Европейската комисия, три групи е по-скоро възможно да го подкрепят, а две отсега заявяват, че ще гласуват против.
Социалистите и демократите още миналата седмица съобщиха, че са склонни да подкрепят Юнкер при определени условия. Ако го направят, това ще бъде достатъчно за неговото утвърждаване на поста. Групата на АЛДЕ също изрази готовност да гласува "за", но, както и социалистите, направи уговорката, че преговорите ще продължат до деня на гласуването - 15 юли.
Групата на Зелените намира "обща основа" с вижданията на кандидата и сега предстои да вземе своето решение.
Групата на Европейската обединена левица заявява, че приоритетите на Юнкер не съвпадат с нейните, особено по отношение на икономиката и в частност по преговорите за търговско споразумение със САЩ.
Групата "Европа за свобода и пряка демокрация" също ще бъде против при предстоящото гласуване. Нейният представител Найджъл Фараж заявява, че Юнкер е изглеждал неориентиран в проблемите на имиграцията, като ги е определил като "странични". Така той ще отправи Великобритания още по-близо до изхода от ЕС, това е противно на всичко, което съм чул в ЕП през последните 15 години, коментира Фараж.

Юнкер иска повече жени в ЕК

Жан-Клод Юнкер призова националните правителства да посочат повече жени за еврокомисари в бъдещия му екип и обеща да възнагради онези, които сторят това, с важен заместник-председателски пост в Комисията, съобщи електронното издание "Юрактив". Юнкер ще започне преговори с правителствата за разпределянето на ресорите в Комисията, след като Европейският парламент потвърди назначаването му във вторник, 15 юли. "Той е много обезпокоен от факта, че почти всички от имената, лансирани като бъдещи еврокомисари, са на мъже, и през последните седмици постоянно изразява своята загриженост по въпроса в разговорите си с държавните ръководители", каза източник, близък до Юнкер.
Досега само няколко правителства са обявили своите номинации за еврокомисари, и всички те са мъже - Юрки Катайнен (Финландия), Марош Шевчович (Словакия), Гюнтер Йотингер (Германия), Радослав Шикорски (Полша). Споменават се имената на няколко жени, но никое от тях не е потвърдено. Италианската външна министърка Федерика Могерини може да се прехвърли в Брюксел, а се очаква подновяване на мандата на сегашната българска комисарка Кристалина Георгиева. Белгия може да номинира десноцентристката евродепутатка Мариане Тисен. Що се отнася до постовете извън Еврокомисията, сегашната датска премиерка Хелене Торнинг-Шмит се споменава като бъдещ президент на Европейския съвет на мястото на Херман ван Ромпой.
Но ако още значителен брой правителства не номинират жени, следващата колегия на еврокомисарите вероятно ще се окаже мъжки свят. Юнкер не вярва, че една комисия със само две или три жени може да вдъхва доверие и достатъчна легитимност.
Формално пълният списък на еврокомисарите трябва да бъде одобрен от държавните лидери в ЕС след консултации с новия председател на Комисията. Те ще се съберат на 16 юли за първи път да обсъдят номинациите на среща на върха в Брюксел. Юнкер ги е помолил да излязат с конкретни предложения, включително имена и ресори, за да може да подреди мозайката.
След това комисарите ще се явят на индивидуални слушания пред комисиите на Европарламента през септември, преди пленарният му състав да одобри или отхвърли състава на Комисията като цяло.
"Трудно е да си представим как Европарламентът би одобрил комисия с по-малко жени в състава си от сегашната", каза говорителят на Юнкер пред "Юрактив". Девет от сегашните 28 еврокомисари са жени.
Председателят на Европарламента Мартин Шулц подкрепя усилията на Юнкер за повече жени комисари. Сегашният брой очевидно не е достатъчен. В ЕС се обсъжда въвеждането на квоти за женско представителство в отделните му ключови институции, заяви говорителят на Шулц.
В самия новоизбран Парламент 37 от депутатите са жени, а 63% - мъже. Това съотношение е малко по-добро, отколкото в досегашния му състав (35:65).

Предишни председатели на Еврокомисията

Валтер Халщайн е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1967 г. Той е член на Християндемократическата партия, ангажиран европеец и решителен поддръжник на европейската интеграция. Преди да оглави Комисията, заема поста министър на финансите в Западна Германия. Той поставя основите на Общата селскостопанска политика.
През 1967-1970 г. председател е Жан Рей от Белгия. Той също е бил министър на финансите, преди да заеме поста на председател на ЕК. При неговото управление започват инициативи в областта на европейското политическо сътрудничество и Икономическия и паричен съюз (ИПС).
Третият мандат на председател на ЕК е на италианеца Франко Мария Малфати. Той заема поста между 1970 и 1972 г. Подкрепен е от Християндемократическата група. Той отбелязва напредък за единния пазар, започва преговори за членство с Дания, Ирландия, Норвегия и Великобритания.
Между 1972 и 1973 г. на поста е Сико Мансхолт от холандските социалисти, а преди това заема поста на министър на земеделието. По това време се създава Европейската валутна система и се осъществява първото разширяване на ЕС.
Франсоа Ксавие Ортоли от френската Християндемократическа група управлява от 1973 до 1977 г. Той разширява ЕС по време на петролната криза през 1973 г. и турската инвазия в Кипър.
Рой Дженкинс заема поста на председател на ЕК между 1977 и 1981 г. Британецът е подкрепен от Партията на европейските социалисти, а преди това заема поста на вътрешен министър. По негово време се развива ИПС. Дженкинс е първият председател на ЕС, който присъства на среща на Г-8.
Гастън Торн от Люксембург е председател от 1981 до 1985 г. Той е подкрепен от Европейската либерал-демократическа и реформаторска партия. Ускорява разширението и работи върху Единния европейски акт.
Жак Делор от Франция управлява между 1985 и 1995 г. Подкрепа получава от Партията на европейските социалисти. Тогава влизат в сила Единният европейски акт и Договорът от Маастрихт. Той е един от основателите на Комисията на регионите и ръководи разширяването през 1995 г.
Жак Сантер заема поста от 1995 до 1999 г. Преди позицията си в ЕК изпълнява длъжността на министър-председател на Люксембург. Той работи по Договора от Амстердам, Договора от Ница и въвеждането на еврото. По време на неговото управление има разногласия относно бюджета на Комисията.
За няколко месеца през 1999 г. на поста е Мануел Марин, който преди това в Испания е министър на Европа.
Романо Проди ръководи Европейската комисия от 1999 до 2004 г. В Италия той заема поста на министър-председател. Кандидатурата му за председател на ЕК е подкрепена от Европейската либерал-демократическа и реформаторска партия. При неговото управление влиза в сила Договорът от Ница и се подписва Европейската конституция. През 2002 г. еврото влиза в обращение.
От 2004 г. председател на ЕК е Жозе Мануел Барозу от Португалия, който е подкрепен от Европейската народна партия. Мандатът му изтича на 31 октомври тази година. По време на неговото управление влезе в сила Лисабонският договор, през 2004 и 2007 г. бяха приети нови страни членки и бяха направени промени в законодателството на ЕС, по-специално Директивите за услугите на вътрешния пазар и регулацията за подобряване на защитата на човешкото здраве и околната среда.

Темата подготви Галина Младенова


На 15 юли новите евродепутати ще гласуват дали Жан-Клод Юнкер ще поеме Европейската комисия


Притисната от силна бежанска вълна Европа реши да създаде и поста еврокомисар по имиграцията

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 1085

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 1025

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 1151

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 1079

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 1191

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 1032

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 1246

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 1183

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 1028

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ