Европа на сълзи не вярва
/ брой: 88
В края на м.г. Бойко Борисов възторжено ни убеждаваше, че още тази пролет влизаме в Шенген, понеже ни оставало "да измажем само една стена" и - хоп!, веднага ще ни приемат. Но после нещо с измазването се закучи и премиерът прибра мистрията. Щафетата пое вътрешният министър, който, питат го-не питат го, обясняваше как неговото ведомство изпълнило абсолютно всички технически критерии по контрола и опазването на границите. Обаче, както се подразбираше от думите му, едни вечно съмняващи се хора в ЕС нещо не ни вярват. И таман и те да се разчувстват и да ни кажат "да", съседски крави и бикове прескочиха българо-турския "Шенген", разходиха се из нашенско необезпокоявани и в няколко района пак ни натресоха шап, та си изклахме овцете и добитъка до крак. Отгоре на всичко ни се случва за втори път, след като финансовият бос Симеон Дянков отказа пари за допълнителни бариери по границата. Което вероятно преля чашата и подкладе нови евросъмнения, че щом не сме кадърни да спрем една животинска болест да прекрачва браздата, едва ли ще сме надеждна преграда за набезите на незаконни имигранти към ЕС.
Ще издигнем телени мрежи, теоретично реши проблема с животинската миграция правителството и заля народа с поредната порция оптимизъм. Миналия месец Борисов разговарял тет а тет с френския президент Никола Соркози - бог знае на какъв език и какво е разбрал нашият премиер, но като се прибра, каза с приповдигнато настроение, че работата ни за Шенген вече била опечена и положителният резултат се чакал в началото на лятото. Според Цветанов и Германия не била проблем, защото била кандисала още преди това. Кой чул, кой не чул, но Германия тутакси дипломатично го опроверга.
И много е вероятно тези оглушки да предизвикаха външните министри на двете европейски страни да изоставят в четвъртък бон тона и в прав текст да обявят, че България и Румъния не са готови за Шенгенското пространство и за неопределено време остават в чакалнята. А понеже въпросът се решава с консенсус от страните-членки, няма как да минем без френската и германската благословия. Те пък не ни я дават по съвсем обективни причини - не искат българската мафия да се разхожда свободно (че и да се пресели) в техните държави. Ден след неприятната новина Цветанов пак обсеби сутрешния блок на една телевизия и преповтори подвизите на МВР за "Наглите", за "Килърите" и т.н. Но колкото и да се опитва да ни заблуждава, че борбата с организираната престъпност, контрабандата и корупцията бележи огромни успехи, в ЕС, както се оказа, на сълзи не вярват. Това, че американският посланик Джеймс Уорлик щедро раздава добри оценки на кабинета "Борисов" и в частност на вътрешния министър, по същество не променя нелицеприятната действителност. Пък и ако г-н Уорлик толкова много е убеден в това, което говори, защо неговата страна се мотае и не премахне визите за български граждани?
В последния евродоклад по главата за сигурността и вътрешния ред наистина се отбелязва, че у българското правителство "има воля" да се справи с негативните тенденции. Както е известно, едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да го направиш. А първото, без останалите две, не чини и пукнат грош. Казваме го, без грам злорадство. Защото отказът за Шенген може и да натрива вирнатия нос на Борисов и "зидаро-мазаческата" му компания, но цената я плащаме всички ние, които ще продължаваме да се чувстваме европейци втора ръка.