Европа на кръстопът

Чудомира Иванова

На 23 май в Брюксел ще се проведе извънредна среща на лидерите на страните членки от ЕС. Причината за това събитие са икономическите трусове, през които преминава Евросъюзът. Сегашната среща на върха ще има за цел да подготви следващата в този формат, насрочена за 28 и 29 юни, по време на която европейските лидери трябва да вземат конкретни решения за стратегията си за увеличаване на растежа и намаляване на дефицитите.
Впрочем на редовната среща в края на юни ще участва за първи път и новият френски президент Франсоа Оланд. Каква позиция ще защити той там? За всички е ясно, че встъпването в длъжност на социалиста Оланд сложи край на епохата МЕРКОЗИ (понятие, отразяващо единомислието на Меркел и Саркози) в Европа. Но ще успее ли опитният политик да постигне така необходимия за единството на Европа

фин баланс между приемственост и промяна?

Още в предизборната си програма Оланд разкритикува насочването на германските политици към мерки за бюджетни икономии като основен инструмент за справяне с европейската дългова криза и призова за политики, които да възстановят икономическия растеж. Новият министър на икономиката, финансите и външната търговия на Франция Пиер Московиси заяви, че страната му няма да ратифицира фискалния пакт на Европейския съюз, ако той не бъде допълнен с мерки за стимулиране на икономическия растеж.
Фискалният пакт бе подписан през март от 25 от общо 27-те държави членки на ЕС без Великобритания и Чехия. Той трябва да влезе в сила от 1 януари 2013 г. Документът, инициативата за който дойде от Германия, с подкрепата на Франция при бившия президент Никола Саркози, въвежда нови, по-строги правила за бюджетна дисциплина.
Германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер се обявиха категорично против преразглеждането на пакта. "Ние в Германия сме на мнение, както лично и аз, че фискалният пакт не може да бъде предоговарян. Той вече е договорен и е подписан от 25 страни", изтъкна Меркел.
Но назряващата конфронтация между Меркел и Оланд не се случи. Още при първата им среща в Берлин позициите им за изход от кризата в ЕС се сближиха. Канцлерката посрещна новия френски президент с червен килим и военни почести, но вместо целувките, които даваше винаги на предшественика му Саркози, го удостои само с хладно ръкостискане. Въпреки този студен старт, след час разговори двамата показаха пред журналисти сговорчивост и желание за добра съвместна работа. "Говорихме на езика на общите европейски интереси", каза Оланд в Берлин. Той подчерта, че икономическият растеж е изключително важен, но призна - трупането на дългове не може да продължава. Ангела Меркел пък заяви, че икономическият растеж е важен за напредъка на ЕС и не бива да бъде пренебрегван за сметка на строгите икономии. Единствено по въпроса за фискалния пакт Оланд не омекна и избегна да даде категоричен отговор дали ще ратифицира договора в сегашния му вид. На въпрос дали смятат, че Гърция трябва да излезе от еврозоната, и двамата отговориха, че биха уважили всяко решение на гръцките избиратели. Ние искаме да им помогнем и продължаваме да ги смятаме за част от еврозоната, но дали това ще остане така, е решение единствено на Гърция, посочиха те.
Привидното спокойствие на водещите европейски лидери обаче не може да скрие нарастващото напрежение в Европа за съдбата на Гърция и на цялата еврозона. Над предстоящата среща на европейските лидери в Брюксел тегне въпросът

дали гръцкият огън ще подпали еврозоната

Отношенията между Атина и Берлин се изостриха в последните две години и половина заради финансовата криза и германския натиск за орязване на гръцките публични разходи. Германия е твърд застъпник на изключително непопулярни мерки за икономии, които бяха договорени в замяна на спасително финансиране. Ангела Меркел смята, че страни със значителни дългове трябва да повишават данъчното бреме и да ограничават разходите си, независимо какви са последиците за реалната икономика. Тя харесва да припомня саксонската мъдрост: "В дългосрочен план не можете да харчите повече, отколкото печелите".
Орязването на разходите обаче се посрещна бурно от обществеността, а на изборите на 6 май проевропейските партии в Гърция, които подкрепят спасителните планове, понесоха тежко поражение. И тъй като никоя от партиите не успя да състави правителство, са насрочени нови избори за 17 юни. Това не е учудващо - няма правителство, което да подкрепи подобни мерки и в същото време да разчита на подкрепата на гласоподавателите. Когато политиката на рестрикции се провали, гражданите се обръщат или наляво, или надясно, избирайки всичко друго, но не и умерените партии, придържащи се към мерките за икономии. Играта свърши. Гърците не искат повече да приемат мерките за строго ограничаване на разходите. Германците пък не искат да им дават още пари, ако гърците не изпият до дъно горчивото лекарство, което им е предписано.
Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, професор по икономика в Колумбийския университет, коментира по този повод: "Никога не е имало успешна програма за бюджетни икономии в която и да е голяма страна. Европейският подход определено е най-слабо обещаващият. Според мен Европа върви към самоубийство. Ако Гърция беше единствената страна с икономии в Европа, правителствата можеха да игнорират ефекта. Ако това обаче се случва във Великобритания, Франция и други ключови страни, вече имаме нещо като колективна програма за икономии, последствията от която ще са скъпи."
Председателят на гръцката лява партия СИРИЗА Алексис Ципрас атакува остро Европейския съюз и германския канцлер Ангела Меркел. "Ако болестта на пестене съсипе Гърция, то тя ще се разпространи и в Европа. Ето защо европейските лидери, и по-специално г-жа Меркел, трябва да спрат да играят на покер с живота на хората", каза Ципрас.
При парламентарните избори на 6 май СИРИЗА бе класирана на второ място. Алиансът, който обединява дванадесет малки леви партии, отхвърля стриктно наредената от международните кредитори програма за спестявания, но иска да запази страната в еврозоната. Актуалните допитвания ясно показват, че СИРИЗА все повече набира популярност сред гърците и вероятно ще излезе като победител от изборите на 17 юни. Според последните анкети крайно лявата коалиция ще получи 22% от гласовете. Това може да направи от Ципрас следващия министър-председател на Гърция. Ако Ципрас наистина спечели изборите, скоро може да се стигне до конфронтация с кредиторите за това как и дали програмата за икономии, която е условие за безвъзмездните средства, трябва да бъде изпълнявана.
"Нашият първи избор е да убедим европейските си партньори, че в техен интерес е да не спират финансирането ни", казва Ципрас. Страната му не възнамерявала да предприема едностранни стъпки, "но ако те действат едностранно, тоест спрат плащанията, ние ще сме принудени да се приспособим и да спрем погасяването на дълга към нашите кредитори". Според левия лидер Европа трябва да се реши на политика, ориентирана към растежа, за да спре спиралата на икономическия спад в страната и да се пребори с нарастващата хуманитарна криза в Гърция.
Ципрас изглежда уверен. Ако ножът опре до кокала, Гърция ще се справи сама, сигурен е той. Ако се преустанови изплащането на дълговете към кредиторите, ще има достатъчно пари за заплащане на служители и пенсионери, казва той. За тази цел той планира да пести от разходи за отбрана, да се бори срещу корупцията и да се справи с укриването на данъците от богатите. "Каквото и да правим, ще бъде трудно. Но едновременно с това ще бъде твърде трудно и за останалата част на Европа, защото еврото ще рухне", предупреждава Ципрас за последиците от спиране на плащанията.
Засега Германия също е на твърда позиция. Ако не се придържа към плана, Гърция няма да види повече пари. А страната е разорена. Бюджетният дефицит продължава да е огромен и полицаите, войниците и държавните служители няма да могат да получат заплати и държавата ще престане да функционира. Без следващата порция от спасителната помощ Гърция буквално ще трябва да фалира напълно. По всичко изглежда, че излизането на Гърция от еврозоната е предопределено.
Междувременно германските политици започнаха да правят изявления, че основната работа е свършена и че напускането на Гърция вече е управляемо събитие. Германските вестници се оказаха засипани от уверенията на високопоставени членове на правителството, че всичко е под контрол. Те със сигурност не искали Гърция да излезе от еврозоната и никой не я принуждава да го направи. Но ако това се случи, значи просто се е случило. Е, можело и да се получи известен хаос на пазарите, но той щял да е временен. Тези изявления са част от плана за плавно и контролирано напускане на еврозоната от Гърция, при което еврото да изплува непокътнато.
Само че това не може да стане. И Германия го знае много добре. Ако нещата стигнат дотам, Германия ще оцени рисковете от подобно развитие, ще си вземе думите назад и ще предложи огромен спасителен пакет. Вместо напускане на Гърция, ще видим нов "План Маршал", за да бъде увеличено количеството на парите в обращение и да се задържат колебанията на еврото за поне още няколко години.
Ето защо ще го направят. Евентуално напускане на Гърция би представлявало много опасна игра с бъдещето на еврозоната. Няма абсолютно никакъв начин да се разбере предварително дали разпространението на кризата към други държави може да бъде овладяно. Да, може да се свикват извънредни срещи на високо равнище, откъдето тържествено да се декларира, че макар гърците да напускат еврозоната, няма начин португалците или ирландците да ги последват, а в никакъв случай - италианците или испанците.
Проблемът е, че не се знае как ще свърши всичко това. Никой досега не се е опитвал да излезе от общата валута. Тревогата от такъв сценарий накара миналата седмица хиляди гърци да изтеглят милиони евро от гръцките банки. По същия начин парите могат да започнат да изтичат от всяка страна при риск от напускане на еврозоната. Защото не е много разумно човек да си държи парите в страна, изложена на риск. Съществуването на банките може лесно да излезе от контрол и само за няколко часа да заличи и най-добре разработените планове. Освен това гръцката икономика може да рухне напълно, а заедно с нея да се разпадне и обществото. Бързо върнатата драхма няма да струва и пукната пара. Законът и редът могат да бъдат потъпкани и потоци от бежанци може да се насочат през границите. Никой няма ясна представа какво ще се случи, но би могло да се окаже и много зле. А най-лошото от всичко е, че ЕС, и по-конкретно Германия, ще бъдат обвинени за всичко това.
Разбира се, има и алтернатива. Гърците не могат да продължават с наложените им строги икономии. В крайна сметка от никоя страна не може да се очаква да издържи годишни спадове от 7% на брутния вътрешен продукт или над 50% младежка безработица в продължение на години. Просто не е приемливо. Но Германия и останалите държави членки на ЕС могат да предложат на Гърция финансов пакет в стил нов "План Маршал".
До момента много малка част от парите от спасителните пакети са достигнали до гърците, всичко отиде при банкерите. Нов пакет от 230 млрд. евро (равен на 10% от свития гръцки БВП) за увеличаване на парите в обращение в икономиката ще осигури още малко въздух за Гърция. Кое е по-добро? Рискът от пълна катастрофа или спасителен финансов пакет от 230 млрд. евро, който ще осигури въздух за гръцката икономика и спокойствие за Европа?
На първо, второ и последно четене не е реално Гърция да излезе от еврозоната. Вместо това ще има сочен нов спасителен план за страната. А когато това се случи, пазарите (дай Боже) ще тръгнат нагоре и Европа ще бъде удовлетворена от разумното си решение. Другата възможност не е добра за никого. След като 27 страни са поели по един и същи път, трябва да се подкрепят и в добри, и в лоши моменти. Иначе, както е казал поетът, който се бои от гората, да не ходи с мечки.