Европа е изправена пред невиждани изпитания

Симеон Николов

Динамиката на трансформационните процеси в света поставя Европейския съюз пред редица предизвикателства и изпитания. В тези условия той неизбежно попада в полето на напрежение мужду великите сили, което носи рискове за отстояване на интересите му. Комплексната среда за сигурност поражда въпроси относно потенциала на ЕС да се справи в геополитически план, тоест стават видими неговите външнополитически слабости. От друга страна изпъкват по-ясно вътрешните проблеми в Съюза и такива между страните-членки, които се явяват пречка за преодоляването на редица обективни предизвикателства. 

Отчитайки тази комплексност и сложност на прехода, както ЕС, така и НАТО започнаха разработката на основополагащи документи и подготовката на форуми, на които ще се вземат важни за бъдещето  решения. В ЕС такъв документ е "Стратегическия компас", който ще има непосредствено въздействие върху придобиването на въоръжения в ЕС, но в една стратегически обща посока. В основата му е заложен предварително изготвения нов общоевропейски "Анализ на заплахите" въз основа на оценките на националните разузнавания. (Впрочем, анализът не се гласува и това предизвиква съмнението, че се игнорира демократичния контрол). 

В НАТО пък беше подготвен документа "НАТО 2030: Единни в една нова ера", който бе основа за дискусията на министрите на отбраната през февруари 2021, за да се превърне и в насока за бъдещето развитие на Алианса след срещата на върха. Една от съществените промени е разширяването на отговорностите с насочването на усилията към Индо-тихоокенаския регион. Новата концепция на НАТО, която ще подмени тази от 2010 г.  очевидно е коцепция на Студената война  срещу Русия и Китай, увеличаваща риска от военна конфронтация  и ескалация на опасностите. Предприетото видимо по-тясно взаимодействие между НАТО и ЕС (генералният секретар на НАТО за първи път присъства на форуми на ЕС) въвлича и Съюза в тази нова политика.

Най-големите предизвикателства пред ЕС са породени от глобалните промени в баланса на силите, нарастващата взаимовръзка между климатични промени, енергийни източници и съперничество за ресурси, все по-силното обвързване между военно-политическите и икономическите проблеми, справяне с неравенствата и нахлуващата нова технолигична революция, която може в кратки срокове да промени надмощието на една или друга велика сила в света.  

Един свят на нарастваща комплексност, несигурност и бързи промени неизбежно налага преосмисляне на външната политика на ЕС. Не случайно висшият представител на ЕС по външна политика и сигурност Йозеп Борел говори за спешна нужда ЕС "да намери своето място в свят, в който политиката все повече носи отпечатъка на грубата сила". 

Кои са геополотическите слабостите на ЕС? 

Първо, Европа все още е напълно зависима от САЩ, поради което в областта на външната политика  и политиката за сигурност и отбрана действа далеч под своите възможности. С предварителната си Стратегия ("Междинни стратегически насоки за национална сигурност") от 3 март 2021 г., в която е заявено създаване на "солидна обща програма с ЕС и Обединеното кралство по основни въпроси на нашата ера", Съединените щати всъщност целят да контролират ЕС така, както успешно правят това с НАТО. За каква ли "автономност" ще говори тогава Брюксел, ако приеме този подход?

ЕС  няма стратегия към Китай. Брюксел подписа наистина инвестиционното споразумение с Китай, обсъждано цели 7 години, но в послединя етап не постигна напредък. Очевидно под влияние на САЩ се внушава активизиране на отношенията с Индия, предвид позиционирането й като азиатски противник на Китай. 

Второ, ЕС няма тежест и влияние за политическа намеса във важни региони и конфликти, като тези в Южен Кавказ, Иран, Сирия, Либия и др. не защото не може, а защото не се е научил да се възприема като геополитическа сила. Европа отсъства в очертаващия се най-важен регион Южна Азия, а там се сблъскват икономически и военни стратегии и трябва да се определят невралгичните точки, интереси и възможности за влияние. 

Трето, Европа се намира в технологична зависимост. САЩ и Китай доставят водещите технологии, а се намираме в началото на четвъртата технологична революция в света. От топ 10 университети със изследователски центрове 6 са в САЩ, 2 във Великобритаяния и 1 в Швейцария. Съществува голям риск Европа да попадне в нова трайна асиметрична зависимост  от дигитални велики сили, които да използват това в свой интерес. 

Четвърто, задълбочавайки обвързаността си със САЩ, като им предоставят водеща роля в политиката за сигурност и отбрана, европейските страни увеличават силно риска да се превърнат 

в плацдарм за военни действия с катастрофални последици

Ако към горните тенденции прибавим климатичните проблеми, ядрената заплаха, тероризма и много други, става ясно, че няма друга алтернатива, освен формулиране на глобални решения в рамките на мултилатерални институции. 

Вътрешните слабости на ЕС обаче имат не по-малко, а в някои случаи и по-голямо значение за дестабилизационните процеси и несправяне с трудностите. Първо, през последните години ярко пролича липсата на единство между страните-членки при намиране на обща миграционна политика, което превърна бежанците в риск за европейските общества. Трудно се намират общи позиции по Русия, Турция или Либия и др. (Различия имаше между Германия и Франция по Турция, между Франция и Италия по Либия и т.н). Първоначално нямаше и категорична подкрепа за Гърция по повод агресивната политика на Турция в Източно Средиземно море. Докато Франция отстоява тезата за европейска армия под европейско ръководство, Германия счита, че все още се нуждаем от НАТО и доброто сътрудничество със САЩ и това очевидно ще е тенденцията през следващите години. Във Франция обаче нарастват антиамериканските сили. До ескалация във френско-германските отношения би се стигнало, ако партията "Национален фронт" на Марин Льо Пен вземе властта.

В двустранните отношения надделяват и икономически интереси. Най-пресен пример за това е един от най-големите оръжейни проекти в историята - френско-германската Future Combat Air System (FCAS) на стойност минимум 500 млрд евро. Тесни национални интереси надделяха и при разпределянето на ваксините срещу "Ковид-19" сред европейските страни.     

Второ, належащите нужди от реформи в ЕС се препъват в нерешителността за промени в основния договор, от скептицизма на много страни-членки и други. Израз на тези различия е отлагането на "Конференцията за бъдещето на Европа", която трябваше да отвори пътя към такива промени, но и да излъчи нови идеи. Все пак има надежда тя да се проведе през 2021 г. след изборите в Германия и да не се отложи за 2022 г., когато има президентски избори във Франция. 

Прогнозите обаче за резултатите от нея са скептични 

Вероятно ще се запазят вътрешно-институционалните различия, свързани с недостига на воля за реформи на националните правителства. Малка е вероятността, но има възможност през 2022-2024 г. да се прокарат някои реформи, в резултат на което след европейските избори през 2024 г. да имаме нова и по-силна институционална база. ЕС трябва да постигне пробив в глобалната борба срещу пандемията, да стимулира отново икономиката в ЕС, да внесе реализъм в мащабната Зелена сделка и ускорение в проектите за дигитализация, да съживи многостранното сътрудничество и съответните организации и да продължи процеса към европейска стратегическа автономия, комбинирайки това с рестартиране на трансатлантическите отношения и стабилизиране на крехката ситуация на юг. Този списък ясно показва колко спешен е дебатът за приоритетите във външната политика и политиката за сигурност. Важно е не само да се обсъдят приоритети, които винаги включват въпроси за споделяне на тежестта, но също така да се координират с най-важните международни партньори и в същото време в собствените общества, както на национално, така и на европейско ниво да бъдат подложени за дискусия. Предстоящата конференция за бъдещето на Европа, инициирана от Комисията и Европейския парламент, предлага отлична възможност за това.

Трето, общ проблем в днешна Европа е липсата на лидери, които да задействат процесите и убеждават обществото. Допусна се процъфтяване на национализмите, възраждане на великодържавнически концепции, ерозиране на демокрацията. Берем плодовете на неолибералния модел. Въпросът е, дали "махалото" ще доведе наистина до обновяване на европейската политика, както амбициозно се изрази унгарският лидер Виктор Орбан в защита на християнските традиции, зачитане на суверенитета и нациите, или ще "удари" в другата крайност - на диктатурите. Гражданите на европейските страни губят доверие в Брюксел заради двойните стандарти при заемане на позиции или пълно премълчаване на нарушения на правата на човека,  на международното право, на етнически прочиствания, както и заради участие в примитивно скроени пропагандни кампании или прокарване на джендърска идеология. 

На фона на всички други проблеми единството на ЕС тепърва ще бъде поставено на изпитание от т.н. Зелена сделка. Едва през март 2021 г. се появи експертната разработка , поръчана от Европейския съвет за външни отношения (ECFR), в която се предупреждава за "дълбоки геополотически последици", ако Зелената сделка бъде изпълнена. Междувременно Испания заплаши с излизане от ЕС, а източноевропейските Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Румъния (забележете, без България) поискаха да се забави прехода и да се компенсират потенциалните загуби и щети. Поради отказа от използването на изкопаеми горива и драстичното намаляване първо на доставките на нефт (със 78-79% през 2030 г.), стабилността на страните, които снабдяват Европа, ще бъде изложена на  риск. Ще се променят отношенията на ЕС с Русия, ще нарастне напрежението със САЩ, ще пострадат Саудитска Арабия, Алжир, Норвегия, Азербайджан. Между 2030 и 2050 г. ще трябва да се лишим и от 58-67% от доставяната газ. Не е изключено и намаляване на течния газ от САЩ. Ще възникнат нови предизвикателства с Китай. Действията във връзка с тези ограничения ще предизвикат отговор от засегнатите страни, който може да бъде сътруднтичество, конкурентни борби, но и откровено враждебни действия. 

Европа ще стане по-зависима от доставките на редки метали, необходими за новите технологии и производство на чиста енергия, а те се намират на малко места или единствено в Китай. Зелената сделка ще повлияе на конкурентността на Европа заради поемане на разходи от европейските фирми или въвеждане на мита за внос на водород. Климатичната мания може да разруши цели индустрии.

Всички тези процеси пряко ще засегнат и България 

още в следващите 10 години, но повече в периода 2030-2050 г. Снижаването и липсата на реакции са опасно и недържавническо поведение. Всеки пропуск или зачеркване например  на АЕЦ "Белене", обрича на неконкурентноспособност индустрията ни. Докато Германия осигурява водородната си стратегия със 7 млрд евро, български премиер изхвърля толкова само от прозореца на един джип. Самоизключването ни от четвъртата технологича революция е самоубийство. А имаме 25 учени само в БАН, които са сред най-добрите в света 2% изследователи. Нужна е коренна промяна във всички области и активно участие при вземането на решения в Брюксел, ако искаме да останем на картата  на една мирна и просперираща Европа.