"Евронюз": България е сред страните в ЕС с най-лош жп транспорт
Железопътните инциденти у нас са три пъти повече от средното за съюза
/ брой: 36
Пътуването с влак в България съвсем не прилича на разходка в парка, твърди публикация на "Евронюз" за европейския железопътен транспорт, озаглавена "Къде в Европа пътуването с железниците е кошмар?" От високоскоростните железници на Франция до допотопнитe влакове с дървени пейки от съветско време на Молдова, железопътната мрежа в Европа е демонстрация на различни стандарти, твърдят от "Евронюз".
Ситуацията е особено лоша на Балканите, цитира агенцията доклад на Световния икономически форум, класиращ услугите по честота, точност, бързина и цена. Сред страните-членки на ЕС, България, Румъния, Словения и Гърция са с най-лошите железопътни услуги, според Европейската комисия, докато най-добрите услуги са в Холандия, Финландия, Германия и Испания.
"В Албания нито един пътнически влак не се движи между ноември 2019 г. и началото на февруари поради липса на средства за закупуване на локомотивно гориво. Държавната железопътна компания HSH дори не е уведомила официално за спирането на обслужването на пътници", сочи докладът.
Броят на инцидентите и съобщенията за наранявания също е най-голям на изток. Всички държави от Централна и Източна държава имат по-високи проценти от средните за ЕС, сочи последният доклад на Агенцията за железопътния транспорт на ЕС. Отново в България, както и в Унгария, броят на инцидентите е три пъти по-голям от другаде. В Румъния и Естония той е пет пъти повече от средното за ЕС. "В България например има влак само три пъти седмично между градовете Кюстендил и Гюешево. Това отнема 1 час и 40 минути. Лошото състояние на инфраструктурата позволява на влаковете да пътуват с максимална скорост от само 25 км/ч, намалявайки до 15 км/ч в определени участъци", съобщава публикацията.
В Румъния пътуват влакове, които са "предвоенни реликви от 1937 г., които в повечето западноевропейски страни ще бъдат в музей или използвани само за туристически линии", твърди статията. "В страни като България или Румъния влакове втора или трета ръка, които са изхвърлени в началото на 2000-та от френската, английската, немската или датската железопътна линия, са част от ежедневния транспорт", посочва текстът.
Но извън границите на съюза ситуацията се влошава още повече. В Молдова старите машини от съветско време се използват заедно с вагони от 60-те години, в които пътниците седят на дървени пейки. В Босна и Херцеговина някои минни инсталации всеки ден придвижват въглища с парни локомотиви от 1942 г.
"Евронюз" твърди, че вече се работи за модернизиране на инфраструктурата благодарение на средствата на ЕС. Целта е тези мрежи да се приведат в съответствие с европейските стандарти, така че влаковете да могат да вдигат до 160 км/ч в някои части. Тези модернизации обаче са от полза най-вече за основните пътни артерии в ЕС, целящи да укрепят трансевропейската транспортна мрежа и да компенсират пропуските в безопасността и скоростта в останалата част от блока.