Ескалация на протестърското безумие

"Тая си поверва". Такава беше реакцията, (последвана от редица хули) на един от лидерите на протестите за световно признатия талант Николина Чакардъкова. Същата която ни прослави в Европа, САЩ и Канада, вдигайки публиката на крака. Да отбележим и че Чакардъкова е на сцена като певица от 14-годишна, което е колосален труд. А това, че е международно призната, че има редица албуми, стотици международни участия и дори телевизия за фолклорна музика, са общоизвестни факти. На нея кажи-речи вече целият свят й е повярвал.
Изведнъж обаче се появяват

едни с нищо неизявени хора

определили се като "гласа на нацията", "новия морал", честните, умните, събудените, богоподобните, и започват да сипят до болка познатите хули и обиди - "червена подлога", "другарка", "никаквица". Ругаят всички - и обществено наложени с таланта, труда и постиженията си авторитети, и обикновени хора.
Тоя неприятен филм го гледаме вече над 200 дни и той вече е втръснал на всички - врякане, обиди, агресиране, отрицание - по всеки несъгласен с тях. И никакви аргументи. Аргументи за дейността на кабинета, за антикризисните мерки, които прилага, за реформите, за икономическата, социалната и прочие политики - не. Единствено общи приказки за страшния комунизъм, който иде, за олигарси и червена мафия. 
Нека кажем и за какво беше това отношение към Чакардъкова. Защото не се включила в призивите за оставка, докато пееше на Новогодишния концерт на площада. И заради изказването й по този повод в едно интервю - че протестърите са помрачили Нова година. "Бяхме се събрали, за да отпразнуваме Новата година, да си вдъхнем вяра и надежда. Кой им даде правото да викат "Оставка" там? Аз им казах: "Днес ще празнуваме! От утре пак ще стачкуваме." Питам - кой им даде правото да помрачат празника на цял народ, едни 20 или 50 нещастни душици. В този ден не ги подкрепям. Не можеш да минаваш границата. На площада казах: "Обичайте се! Любовта ще промени света, а не омразата", заявява Чакардъкова. Нормална, човешка реакция. Тя не отрича правото на протест, нито обижда протестиращите, тя призовава поне на празника хората да загърбят омразата и да посрещнат с радост новата година. Явно хората на площада са били със същата нагласа, щом само едни 20-50 човека са си позволили да скандират. Откъдето и да го погледнеш - тъпа, неадекватна, егоистична, неуместна проява, всъщност нищо ново за протестърския манталитет и поведение.
Наистина, защо тези хора мислят, че

имат повече права

че могат да помрачават общонароден празник? Малко ли тероризираха 2-милиона София месеци наред, та решиха да помрачат и Нова година? Защото, когато едни 50-100 човека блокират централни улици вечер и възпрепятстват движението на стотици и хиляди отрудени хора, които не могат да се приберат уморени след работа, това е терор. Все пак това са редови данъкоплатци и имат същите права да ползват градски транспорт и удобствата на града, както и протестиращите.
Твоите права свършват там, където се нарушават чуждите. И ако протестърите се бяха разходили поне веднъж вечер сред тези хора, когато улиците са блокирани, щяха да видят единствено недоволство - към тях самите, и подкрепа "нула". Мантрата, че всички подкрепяли протеста е балон, който се надуваше месеци наред, за да се спука безславно в деня, обявен за национален протест в края на декември. Тогава в няколко по-големи града бяха излезли между 10 и 30 човека, а в София бяха около 100. Обаче целият народ подкрепял протестите. Смешно и нелепо. За сравнение, през февруари във всички големи градове имаше десетки хиляди хора на улиците. Спомнете си Варна, Пловдив, Стара Загора, Русе - течаха реки от недоволен народ по улиците. Защото тогава протестът наистина беше национален, а недоволството - всеобщо. И нямаше омраза - те пееха химна.
Една шепа поддръжници на изпаднали партии

не са национален протест

дори да са 10-15 хиляди. Нито имат повече права от другите хора. А арогантното поведение -"ако не си с нас, си боклук, червена подлога и т.н.", е всичко друго, но не и интелигентно, красиво или морално. Искат "нов морал", каквото и да значи това, но те не проявяват никакъв. То е лепене на етикети, унижаване и обиди, редене на списъци по полицейско-ченгесарски почин. С подобно фашизоидно поведение единствено отблъснаха поддръжниците си, които се топят като последния мартенски сняг. И между другото втвърдиха електората на БСП.
И не на последно място - кои сте вие, че да хулите и съдите обществено признат талант и редица други творци само заради това, че не са ви подкрепили? Тези хора с труда, таланта си са се утвърдили и са получили обществено признание. Преди да ги омаловажавате и иронизирате, трябва да се запитате какво вие сте постигнали? Защото "най-великата" изява на някои от съдниците е пошъл хейтърски статус във фейсбук, събрал 200 харесвания.
Та кой, казвате, си повервал? Подобно поведение може да се обобщи така: "Хиляди пъти повторих на хората, че съм умен, красив, събуден, морален, прав, качество. Крещях, ругах, обиждах, мразих, отричах - не вярват!?" Това, срещу което най-ярко протестират, оказа се, е Демокрацията. "Ние имаме права, но другите - нямат. Искаме да зачитат нашите права, казват те, но ние не смятаме да зачитаме чуждите. Ние можем да нарушаваме обществения ред, но когато полицията се намесва, за да въдворява ред, което именно й е работата - това е насилие. Ние искаме нови избори, но не защото управлението на този кабинет се провали и държавата затъна, а защото на предишните избори не гласувахме и нашите партии не влязоха. Ние искаме нов морал, но самите ние не проявяваме такъв към никой, несъгласен с нас". То и какъв ли ще да е този нов морал, щом "стария" -  познатия на всички ни, не го спазват. Онзи неписаният, който проповядва толерантност към различния от мен, уважаване на чуждите права, етика, възпитание, почтеност. Уви.
А най-нелепото е, че лидерът на протестите, който си позволи да говори иронично за Чакардъкова,

няма никакъв трудов стаж

няма висше образование, няма никакви професионални изяви, талант, постижения, с нищо неизявена персона. Един човек, на когото му наливат пари незнайно откъде в НПО-то, а той блогърства и не усеща криза. Самите те го признават - "нас сметките не ни интересуват, ние се борим за "морал". И интересно е, че почти всички лидери на протестите "работят"... като блогъри. Не експерти, сериозни професии, със сериозни постижения, утвърдени лидери в своята професионална среда, или, ако щете, обикновен отруден "пролетариат", а блогъри. Май "професията" блогър е най-печелившата у нас. Седиш си, не работиш, графоманстваш и получаваш стотици хиляди левове, както и медийно популяризиране и лансиране в публичното пространство, че и ги награждават даже. Ето как можем да разрешим проблема с безработицата - безработните да започнат да откриват НПО-та и парите ще потекат към тях, лесно било, казват блогърите. Честни и почтени пари от чужди НПО-та, които си умират да подаряват стотици хиляди евро на фондации от най-затъналата и инвестиционно непривлекателна в ЕС държава. Ех, ставали чудеса и не само по Коледа. А дали да се надяваме да се случи чудо и с протестърската мисъл, или тя ще продължи да атрофира?
Като постигнете и една пета от това, което хора като Чакардъкова са постигнали, тогава ги съдете. Защото засега се държите точно като това, което тя самата е казала: "едни нещастни душици"... Иначе няма нищо по-хубаво от събудени, смели, дръзки, отстояващи правата си хора, борещи се срещу неправдата във властта. Именно те променят света към по-добро. Но само тогава, когато го правят почтено, наистина от чисти подбуди, когато уважават различния избор от техния, когато имат аргументи и най-вече - когато предлагат разумна, и по-добра алтернатива - нещо, което досега не видяхме.