Есенните пътеки на Петър Доневски - другата страна на монетата

В разказите на този добре познат на културната ни общественост писател има Елинпелинова простота и любов към земята. Разказите му се консумират като топъл хляб. А ето сега и стихосбирка от този човек на словото, но като я прочетох, установих, че това е другата страна на монетата. И в стихотворенията е неговата привързаност към земята, чернозема, който ни храни и ние сме част от пейзажа. Четеш стиховете му, а си в браздите на разказите му.

Познайте откъде е това, например: "Когато слънцето клонеше в розовия залез в предхълмията на тихия Веслец. И ние протягахме ръце към него. Обичахме да сме в равнината. С покоя... И оня хоризонт, който лягаше далече, потънал в самотност и тишина. И лястовиците летяха ниско над тревата, сякаш ни следяха. И ни завиждаха, че наш, единствено наш беше целият свят. А ние, унесени от мечти и надежда, не усещахме, че нещо се променяше в нас. Ти ме гледаше в очите. И аз потъвах в твоите очи. Очи, пламнали от топла обич и копнеж. Какво бе ти тогава? Жена, сърна или вселена. Към пориви, любов и хоризонти, така красива и небесна, устремена..." Това са есенните пътеки на поета-писател, или на писателя-поет Петър Доневски, влюбен до уши в жената до себе си и изпаднал в унес, сякаш се е загубил в равнината. Но е при земята, най-скъпото нещо, което има не само Петър Доневски. Така е и при Елин Пелин.

Петър Доневски ще седне на капрата на "Старинният файтон", съорганизатор с изд. "Български писател" на творческата вечер в клуба на БСП на "Позитано" 20 на 11 март от 17 ч. със своите книги "Есенни пътеки" и "Удавени очи".