ЕСЕНЕН МАРШ

Васил СОТИРОВ

Почти невероятна гледка 

пред жилищния блок:

на огъня - казан с буркани

и пред него клекнал

човек, роден за командир на полк.

За люта битка остър намек -

в ноздрите нахлува дим.

Увлича пламъкът напред - развято знаме.

Жената плаче като на прощаване...

Друг път обаче няма - 

пътят е един.

Затишие пред бой - 

очакване на порива червен 

(със цвят на зряла камба е 

ракетният сигнал).

За благото на поколения: 

а ла гер ком а ла гер, 

т.е. на война като на война!

След време мир ще е: в мазето си 

ще слиза ветеранът побелял 

и върху тъмния мундир на спомена 

капачките ще светят - 

ще бъде всяка 

с блясък на медал!