ЕС трябва да се промени

Момчил Неков, член на Европейския парламент

В речта си на 14 септември 2016 г. пред Европейския парламент за състоянието на ЕС председателят Жан-Клод Юнкер заяви: "Европа е многопластова, състои се от много държави и затова някои не я разбират. Гражданите в Европа не бива да бъдат водени за носа, трябва да ги гледаме в очите. Омръзнало им е да бъдат лъгани, очакват от Европа конкретни резултати и тяхното прилагане."
Възприемам казаното като трезва, съдържателна оценка, като сигнална лампа, че ако ЕС не се промени, залогът е неговото бъдеще. Давам си сметка, че като представители на европейските институции трябва да полагаме повече усилия да разясняваме добавената стойност от взетите решения за живота на европейските граждани, да не позволяваме европейското законодателство да утежнява всекидневието им, а напротив - да създава повече ползи, да подкрепяме преди всичко политики, които се правят с оглед потребностите на хората, а не спрямо интересите на корпорациите и монополите. Но ЕС трябва да отчита и съблюдава националните интереси и специфики. Тук е нашата роля като ваши представители да настояваме това да се случва на ниво политики и законодателство.
Не съм съгласен с г-н Юнкер, че търговското споразумение между ЕС и Канада е най-доброто, договаряно някога. Да не забравяме, че в началото на юли Европейската комисия поиска неговата ратификация и от националните парламенти. Това бе добра стъпка, с която ще се провери надеждността на търговската политика на ЕС и ще се даде възможност да бъде направена оценка на въздействието от споразумението върху националните икономики и търговия, като това ще бъде пряко отчетено от всеки национален парламент, а не наложено отвън.
Председателят Юнкер отчете ролята на новата Агенция за гранична и брегова охрана, която беше създадена тази година в подкрепа на усилията на националните правоохранителни органи за защита на националните граници. Юнкер заяви, че днес на границата между България и Турция има 100 нейни служители, като се очаква да бъдат изпратени още 100 заедно с охранителна техника. Това е солидарност, но българското правителство само на това ли разчита?
Продължавам да смятам, че ЕС трябва да насочи усилия и ресурс към изкореняване на първопричините за конфликтите в Северна Африка и Близкия изток, породили нестихващия миграционен поток към Европа - за край на бедността в региона, развитие на икономиката, създаването на работни места и върховенство на закона.
Ще отбележа и изявлението на лидера на Групата на нашето политическо семейство в ЕП - г-н Питела. Приветствам неговия призив, че Шенгенското пространство трябва да бъде завършено с всички страни членки на ЕС - в това число България, Румъния, Хърватия. В противен случай това продължава да създава усещане за разделение и за различни категории страни членки, а във времена на несигурност това нито е ефективно, нито справедливо.
Не мога да не се спра и на темата за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г., на която не бе обърнато достатъчно внимание и която е важна тема за България. Дебатът за нея се очаква да се превърне в борба за нейното оцеляване. С поглед към многобройните предимства на регионалната политика на ЕС въпросът, който трябва да се отправи ребром днес, е: Защо да поправяме нещо, което не е счупено? Убеден съм, че политиката на сближаване след 2020 г. трябва не само да се запази в сегашния си вид, а вероятно и да бъде подсилена. Редица изследвания показват, че регионалните различия са отново във възход и тази тенденция трябва да бъде пресечена. Това е и въпрос на отговорност на българските власти, с които заедно сме задължени да отстояваме нашите национални интереси, имайки предвид, че на наша територия се намират едни от най-бедните региони в Европа.
Най-накрая, но не по значимост, бе отчетено, че болезнено предизвикателство днес продължава да бъде младежката безработица. Борбата с нея е споделена отговорност - и на правителства, и на европейски институции, но залогът е неизмерим, затова средства трябва да бъдат предвидени така, че схемите и мерките за младежка заетост да достигнат до най-уязвимите региони.

Дали речта на Юнкер пред ЕП действително ще е онази червена лампа, сигнализираща, че ако ЕС не се промени, залогът е неговото бъдеще?
БГНЕС