ЕС, сляп ли си?

EURACTIV, Георги Готев

В четвъртък (27 август) стават 50 дни, откакто българите излязоха на протести, искайки оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Досега ЕС мълчи за протестите в най-бедната държава членка.

Всяка вечер хора, предимно младежи, се събират, за да протестират в редица големи български градове. Някои са се върнали от чужбина, тъй като коронавирусът прибра част от българската диаспора у дома. Мнозина от тези млади хора никога досега не са гласували.

Те казват, че се срамуват от това, че Борисов е премиер, особено след публикуването на серия от снимки, гласови записи и видеоклипове, които доказват това, което повечето хора подозират – Борисов управлява страната като мафиотски бос с помощта на главния прокурор, който много прилича на него, но е по-млад и по-арогантен.

Не случайно България все още е най-бедната страна в ЕС. Тя има много потенциал, но досега той бива ограбван от мафията и отива в частни чекмеджета.

По време на продължаващите 50 дни протести хората, излязли на улицата, постигнаха едно своеобразно чудо: страхът в България започна да изчезва. Включете което и да е радио или телевизия и ще чуете коментари от хора, излезли на протест или от анализатори. Много от тях казват, че Борисов е мафиот и времето му е свършило. И то силно и ясно.

Борисов беше на косъм да подаде оставка, но си намери извинение да не се оттегли, след като коалиционните му партньори, Обединените патриоти, не дадоха съгласието си. Крайнодясната формация знае, че при нови избори няма шанс да влезе в парламента.

За да си спечели време, вместо да подаде оставка, Борисов обяви, че ще започне процес на промяна на конституцията. Интересен факт е, че управляващият вече 26 години президент на Беларус, Александър Лукашенко, изезе със същата хитрост.

ЕС се оказа в неудобно положение тъй като подкрепя народа на Беларус срещу Лукашенко, но същевременно държи очите си широко затворени пред протестите срещу мафията в България, въплътена от Борисов и Гешев.

В неделя българи протестираха между сградите на Европейската комисия и Европейския съвет в Брюксел.

Минувачи се спираха и питаха: “Вие от Беларус ли сте?”

“Не, ние сме от България. За разлика от Беларус ние сме член на ЕС, но имаме същия проблем – искаме честни избори”, обясняваха протестиращите.

Ролята на ЕС на международната сцена би била безсмислена, ако блокът не намери смелостта да реши вътрешните си проблеми достойно.

Няма нужда от промяна на договорите на ЕС: всичко, което е необходимо, е председателят на Европейската народна партия, Доналд Туск, да спре да подкперя ГЕРБ. Тази формация е под шапката на ЕНП, но всъщност е популистка сила, която флиртува с крайнодесните. В същото време в България има други сили, които наистина се придържат към идеологията на ЕНП.

Подкрепата за ГЕРБ на следващите избори ще се свие, а Демократична България, също част ЕНП, вероятно ще получи голям електорален тласък. От политическите семейства в ЕС се очаква да помагат за разрешаването на вътрешните проблеми в някои техни членове, въпреки че напоследък това не се случва.

Сигналът обаче е ясен: ако Туск не намери смелостта да действа, то историята ще го осъди.