Точката над И-то
ЕС ще задръсти с реклама най-гледаното време
/ брой: 107
Ако се съди по сигналите до СЕМ, а и без статистика е ясно, зрителите се дразнят най-много от рекламите - и от съдържанието на част от тях, но най-вече от времетраенето. По закон те могат да бъдат не повече от 20% на час, което означава до 12 минути. Ако продължават по-дълго, регулаторът налага санкции, но дори и когато се побират в регламента, зрителите пак недоволстват, защото се прекъсват филми, концерти, театрални постановки. И като че ли нарочно - все на най-интересното място. Но това не е всичко, както се повтаряше до втръсване в една реклама от последните години. С приетите вече изменения в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, които до септември следващата година трябва да бъдат въведени и в българското законодателство, Брюксел развързва ръцете на телевизиите да правят почти каквото си искат с рекламното време. 20-те процента вече ще се пресмятат не за всеки отделен час, а за два огромни блока - от 0 до 18 ч. и от 18 до 24 ч. Което означава, че 72-те минути във вечерния пояс могат да бъдат сервирани накуп, стига медията да прецени, че така ще печели повече. Или в два блока по 36 минути, или в три по 24.
Всичко това няма да се понрави на зрителя. При предварителното обсъждане на промените имаше много гласове "против", СЕМ дори се обърна с аргументиран призив към нашите евродепутати да работят срещу освобождаването на рекламното време. Действията в тази посока обаче се оказаха обречени - рекламодателите и медийната индустрия излязоха по-силни. За кой ли път се потвърди, че за Брюксел интересите на бизнеса са по-важни от желанията на гражданите. Ето как поддаването на корпоративния натиск работи в ущърб на избирателите. А после лицемерно се чудим на ширещата се апатия и дори негодуваме, когато тук-там тя избие в прекрачващи закона недоволства и внесе смут в евроделниците.
Но и това не е всичко. Да си представим как промените ще се отразят в България. Зрителите сигурно ще недоволстват, но дори не това е най-важното. Над 80 на сто от пазара на тв рекламата у нас се държи от двете големи търговски телевизии. При новите условия делът им вероятно ще нарасне. Като добавим и факта, че целият бизнес изглежда разпределен и че случаен играч почти не може да пробие, става ясно, че най-солидните рекламодатели са все с правителствена благословия, с което телевизиите няма как да не се съобразяват. На всичкото отгоре една от двете най-мощни медии бе купена от възможно най-близки до властта персони и чистката на неудобни журналисти стартира на минутата. Не би било учудващо, ако същата съдба сполети и другата. Нима всичко това ще се отрази положително върху съдбата на словото? Очевидно въпросът е риторичен.
Да добавим и готвеното намаляване на субсидиите за партиите до 1 лев на глас. Самият премиер е наясно, че това ще бъде асансьорът, който ще изкачи милионери във властта. И досега, поне в последните десетина години, който държи парите, той поръчва политиката. Но вече това ще става не иззад кулисите, а пряко. Защото, както призна и финансовият министър, политически модел не може да се прави с един лев.
Ето как колениченето пред бизнеса засяга не само непосредствените интереси на гражданите, но и удря такъв фундамент на демокрацията, какъвто е свободата на словото. А тя е майка на всички свободи. Ако проблемът е само наш, ЕС можеше да ни повлияе да го преодолеем. Лошият пример обаче идва от Брюксел. И първо там трябва да се търси решение.