ЕС се обедини срещу дълговата криза

Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от ЕС одобриха широк пакет от реформи за стабилизиране на Европейския валутен съюз. Сред мерките са по-строг пакт "Евро-плюс" и Европейският механизъм за стабилност. Въпреки това Европейският съвет приключи, без да се постигне основната цел - да се засили доверието в устойчивостта на единната европейска валута и на еврозоната като цяло.
Пактът "Евро-плюс" предлага нови качествени мерки за икономическа координация в общността. Причините за приемането му са желанието на членките на еврозоната да имат по-координирано управление. Общо шест страни извън eврозоната обявиха, че се присъединяват към пакта. В пакта влизат България, Дания, Полша, Румъния, Литва и Латвия. Президентът на ЕС Херман Ван Ромпой уточни, че вратите на пакта остават отворени и за останалите извън еврозоната. На този етап Швеция, Малта, Чехия и Унгария заявиха ясна позиция срещу пакта. В "Евро-плюс" са вписани стриктно следване на Пакта за стабилност и растеж, наблюдение на макроикономическите показатели и прилагане на стратегията Европа 2020. Споразумението предвижда страните да приемат законови забрани срещу натрупването на дългове над 60% от БВП, да координират политиката си при определяне на данъчните основи и да обвържат ръста на заплатите с производителността, а възрастта за пенсиониране - с продължителността на живота. Синдикални организации и леви партии в Европа вече изразиха тревоги за възможен спад на доходите и загуба на социални придобивки заради пакта.
Лидерите на ЕС одобриха и създаването на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), който има за цел да осигури стабилността на финансовите основи на еврозоната. След одобрение от националните правителства той ще замести съществуващия в момента временен стабилизационен фонд на ЕС, чиито финансови активи достигат 440 млрд. евро. Общите активи на ЕСМ бяха фиксирани в размер на 700 млрд. евро, а непосредственият кредитен капитал ще съставлява 500 млрд. евро. Частта от ЕМС, която ще бъде под формата на налични пари, ще достигне 80 млрд. евро. Първите средства от тази част трябва да постъпват от юли 2013 г. Те ще се внасят в продължение на 5 години на ежегодни траншове. Заради португалската криза обаче в Брюксел така и не беше утвърдено планираното увеличаване на временния европейски спасителен фонд до 440 милиарда евро. Сред причините за това бе и категоричната позиция на Финландия, която отказва да отпусне допълнителни средства преди парламентарните избори в страната в средата на април.
Европейските лидери се споразумяха да изчакат резултатите от изборите в Португалия и Финландия и отложиха решението за увеличаване на фонда от 250 милиарда на 440 милиарда евро за юни. Финансовите пазари незабавно реагираха и държавните облигации на Португалия и Гърция продължиха да се обезценяват.
Междувременно рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" понижи кредитния рейтинг на Португалия с два пункта до "ВВВ".