ЕС постигна компромис на „погрешни приоритети”

Държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС след дълги спорове съгласуваха бюджета за следващите седем години. Никой не внесе вето и това вече е постижение. Но възможността за реформи е пропусната.
Това дете беше родено в страшни мъки. Две срещи на върха, изморителни нощни заседания, тъмни кръгове под очите на участниците – това е цената на съгласуването на бюджета на ЕС за следващите седем години. Въпреки това, резултатът от срещата в Брюксел е разочароващ. За да се избегне ветото, трябваше да бъдат отчетени интересите на три групи. Богатите държави от Северна Европа настояваха за съкращаване на седемгодишния бюджет. Но премиерът на Великобритания Дейвид Камерън, както и на първата среща през ноември 2012 година, не беше готов на никакви отстъпки заради натиска, който му се оказва в родината му.
На свой ред страни, в чиято икономика важна роля играе аграрният сектор, преди всичко Франция, искаха да съхранят субсидиите за селското стопанство. А голяма група от страни от Юга и Изтока се стараеше да не допусне съкращаване на дотациите на ЕС за слабо развитите региони.
Част от страните се оказаха едновременно в няколко групи, което доведе до конфликт на интереси. Германският канцлер Ангела Меркел настояваше за икономии, а министърът на земеделието на Германия Илзе Айгнер искаше да съхрани субсидиите за фермерите. Освен това, се повече страни искаха да бъдат намалени вноските им в бюджета на ЕС. Великобритания успя да запази своята „вечна” отстъпка.
Вето, наложено на някоя от страните, би било достатъчно за това единството да не бъде постигнато. Затова на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой му се падна неблагодарната задача да се опита поне частично да удовлетвори всички искания. Накрая, той успя да го постигне, въпреки минималното пространство за маневриране.
Цената на този компромис са погрешните приоритети. Съкращенията ще засегнат разходите за образование, научни изследвания, междудържавни инфраструктурни проекти – т.е. всичко, което води Европа напред. Именно те биха могли да помогнат в борбата с младежката безработица много по-ефективно. А огромните субсидии за земеделския сектор, напротив, задушават конкуренцията. Те са символ на Европа от вчерашния ден. Също толкова съмнителна е и ефективността на много структурни проекти в слабо развити региони. Субсидиите, които бяха наливани десетилетия в Испания, Португалия и Гърция, така и не предотвратиха чудовищните дефекти в инфраструктурата на тези страни.
Слабите места на предишната система – разточителство и едновременно недостатъчно финансиране на перспективни отрасли – не са нещо ново. Но, за да може европейските лидери да кажат у дома, че са се върнали от Брюксел с победа, участниците в срещата намериха този гнил компромис. Нещо по-лошо, те отново се съгласиха с това, че бюджетните задължения няма да бъдат покрити с реални вноски. В бюджета на ЕС още за текущата 2013 година е заложен дефицит, тъй като страните членки не плащат тези суми, за които са поели ангажимент. По този начин се увеличава финансовият дефицит, което противоречи на законите на ЕС.
Сега своята дума трябва да каже Европейският парламент. Той за първи път получи правото да утвърждава многогодишните финансови рамкови споразумения. Председателят на ЕП Мартин Шулц недвусмислено даде да се разбере, че парламентът не смята покорно да кима в знак на съгласие. Мнозинството от депутатите от почти всички групи засега отказват да утвърдят бюджет със значителни съкращения и постоянно увеличаващ се дефицит.
ЕП има коз – ако не утвърди сегашния компромис, то по правилата на ЕС задължителен ще остане бюджетът за 2013 година като се отчете инфлацията. Т.е. няма да има никакви съкращения. Така че, страните от ЕС имат мощен стимул, който ги кара да подкрепят ЕП. Ако се прояви гъвкавост, то може да се прехвърлят нелоши суми от година на година и от една разходна статия в друга.
Но и върху евродепутатите са подложени на натиск. След намерения толкова трудно компромис те едва ли ще поискат да попречат на Европейския съвет. Следващите няколко седмици ще покажат кой ще победи в тази борба за власт и какви ще бъдат последствията за ЕС.