ЕС има бъдеще като съюз на гражданите

От Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Трябва ли им на гражданите Европейски съюз? Въпросът е основателен, особено преди избори, когато решаваме кой да ни води и в каква посока.
Днес над 500 милиона европейци сме обединени в този съюз, десетки милиони чакат на входа му с надежда. В България все се оплакваме, че сме на опашката, но нека да споменем и че се сравняваме с най-напредналите в света.
ЕС не носи просперитет сам по себе си. Той създава възможности, от които страните членки могат да се възползват. Някои го правят, други - недотам. Навсякъде обаче правителствата внушават, че

успехите са техни, а
проблемите идват от Брюксел

Обикновената житейска логика подсказва, че това не е така. Брюксел не може да е виновен за слаби национални политики, довели до задлъжняване, безработица и ниски доходи. Или за социалните проблеми в някои страни. Защото те не са му дали нито бюджет, нито правомощия в социалната сфера.
Проглушават ни ушите, че ще ще се налеят пари срещу безработицата само ако ЕС се погрижи. Това е дълбоко невярно, защото Брюксел върши това, което страните членки му възложат. Ако се реши да се прави социална политика и се даде съответният бюджет, Европейската комисия ще създаде организация това да се случи. Но реалността е различна.
Сега бюджетът на ЕС е близо 50 пъти по-малък от сбора от бюджетите на неговите членки. С толкова чудеса не се случват.

Кой дава задачите и насочва ЕС?

Ако това са националните правителства,то тогава Съюзът е обикновена междуправителствена организация, като ООН или СТО. Решенията там се вземат, когато националните правителства, членуващи в тях, постигнат компромис. Затова често са слаби и бавни.
ЕС не е междуправителствена организация. В нея гражданите имат думата и участват в законодателния процес чрез Европейския парламент. Прекият избор на членовете му го прави най-представителната и най-демократичната европейска институция. Днес тя е отслабена, защото за разлика от националните парламенти, трябва не само да събере мнозинство, но и да постигне компромис със страните членки в съвета. За това пък никое законодателно решение не може да стане факт без подкрепа и от двете институции.
Тази конструкция дава възможност на

европейските граждани да влияят
пряко върху вземането на решения

Често това се подценява. Правителствата подсилват впечатлението, внушавайки, че всичко зависи от тях. Особено успехите.
Различни проблеми тревожат европейците днес. За британците най-напред е имиграцията, за гърците и испанците е безработицата, за българите - бедността.
Държи ли ЕС ключа към тях? Не и с правомощията и инструментите, дадени му от страните членки.
Нещата започват да се променят. Европейската комисия вече може да наблюдава макроикономическата политика, която се прави в 28-те столици. Сега се решава ще получи ли ЕС инструментите, с които да помогне осезаемо на своите членки да се справят със социалните си проблеми. Думата тук е на гражданите, не на правителствата. А това означава да се засили ролята на Европейския парламент.
Две неща са необходими ЕС да заработи по-пълноценно като съюз на гражданите.
Първо,

гражданите трябва да научат истината,

отвъд митовете и клишетата. Европейският бюджет е миниатюрен в сравнение с националните. Администрацията на ЕС е по-малка от тази на Виена или Манчестър. Никоя национална администрация не струва толкова евтино на данъкоплатците (6% от бюджета). Останалите 94%  от общите разходи са за инвестиции в страните членки и за външни дейности като хуманитарна помощ. Европейските инвестиции в страните членки се управляват от националните власти, не от Брюксел.
ЕС не може да бъде силен, ако националните правителства непрекъснато подкопават основите му. Съмнявате се? Защо тогава посредничеството при украинската криза не беше поверено на Катрин Аштън, а на трима министри? Защо Европейската комисия не получи право да договаря общи условия за руски газ? Очевидно, някои страни предпочитат да търсят собствени изгоди, отслабвайки съюза.
Второ, ЕС би трябвало да гледа по-далеч напред. През последните десетилетия европейските производства се изнасят, европейските открития и иновации се правят извън ЕС, европейските услуги срещат все по-силна конкуренция навън.

ЕС трябва да си върне лидерското място

в индустрията и в иновациите. По въпроси като външната и имиграционна политика, киберсигурност, охрана на границите, борба с тероризма, ЕС трябва да е водещ спрямо националните политики и решения.
Тези промени трябва да се основават на гражданското участие. За да се случи това, функциите на Европейския парламент трябва да се изпълнят със съдържание, а в бъдеще и да се разширят, като се допусне законодателна инициатива.
Идващите европейски избори са важни само ако гражданите осъществят пряк контрол върху политиките, които ги засягат. Европейският съюз има бъдеще като съюз на гражданите, а не като междуправителствена ораганизация.