Ергенлък, мамо, пашалък...

Де гиди, млади години,
литнахте като бели гълъби!
Ергенлък, мила мамо, пашалък!
Моминство, мила мамо, везирство!

Тъй се пее в една наша народна песен. Така е било, така беше - доскоро! Допреди двадесетина години. Защото наред с всичките промени настанаха преломи и в семейните отношения. Мода ли е, времето и обществото ли са виновни, но сега хората започнаха да живеят без брак, без брак раждат и отглеждат по едно, че и по повече деца. Статистиката казва, че почти половината  "семейства" у нас са безбрачни.
Събират се хората и

живеят "на семейни начала"

Иска им се хем да са вътре (в семейно гнездо), хем да са отвън! И когато им отърва, казват: "Ама ние сме семейство!", но иначе заявяват: "Ние сме свободни хора. Всеки може да прави каквото си иска!" Доскоро държавата плащаше на жени, които нямат брак с бащите на децата им, даваше им пари като на "самотни майки". И в детските заведения, и навсякъде тези жени ползваха предимства и преференции. Сега новият закон признава "фактическото съжителство на двойките", т.е. - те са като семейните хора. Дали е така? Юристите да си кажат тежката дума. Защо е всичко това обаче?
Вярно е, че бракът е голяма отговорност! И още от малко детето трябва да се готви да я поеме тази отговорност, когато "му дойде времето". И не е никаква отживелица бракът!

Семейството, родът - това са свети неща

оттам започва животът ни като хора и винаги сме имали опора от родители, от роднини, от близки. Защо сега рушим най-светите си взаимоотношения? Защото моралната криза нападна и нашето мислене, и нашите чувства. Защото не си вярваме достатъчно. Защото не се обичаме безрезервно. Защото си пазим онова имущество, което сме наследили или придобили. Защото се застраховаме от разриви, от болезнени раздели и от загуби - материални и духовни.
И какво се получава? Чувам често: "Жената, с която живее синът ми...", "То, как да я нарека, приятелката на сина ми... Ама те и дете вече родиха...", "Ами, дъщерята си доведе приятеля вкъщи, живеят си като женени, но не са". А пък в училище децата си говорят: "Ми то у нас само баба и дядо са женени!"
На изчезване ли са тези хубави взаимоотношения и обръщения, които са ни крепили нацията: свекърва, но и майка, свекър, но и тейко, етърва, девер, зълва, баджанак, шура...

Ще се наричат ли децата на роднините братовчеди

ще има ли лели, вуйчовци, свако, стринка? Сега стана така, че живеят в един дом хората, а нямат обръщения помежду си. Говорят си безлично. И тая граматическа категория говори за безличието, безпардонността, безотговорността, които се насадиха в душите ни, в семейните ни свети гнезда, в родовете ни. А някои от тях имат вековна, славна история.
И докъде ще се стигне с това безлично обръщение към най-близките? Прави са всичките вероизповедания у нас, че "въстанаха" срещу това да се живее без брак! Не са само таксите, данъците и парите, които стоят в основата на тия възражения. Въпрос на морал, на традиция, на ред и сигурност е здравината на семейството!
Бракът не е отживелица. Той е свята, златна клетка на обич, на любов, на щастие! Но бракът е за тези, които са готови за това предимство - да бъдат ЖЕНЕНИ! Да носят с чест и достойнство брачното си съжителство, да се гордеят със съпруг, със съпруга, с род, от който произхождат, и с род, в който влизат като равноправни.
Е, как така ще позволим безвремието, в което живеем, да стане

безродие за нашите деца

и внуци! И за какво е това "живеене на семейни начала"? За едната безотговорност! За да са все моми и ергени "таткото" и "майката"? Като нямат пари за сватби (не се женят, защото сватбата е скъп ритуал), не могат ли да си направят едно романтично приключение със сключването на брак в красиво малко селище, в старинна църква, в древен манастир... Това са само някои идеи, за да се запомни този свят обет, това светло вричане в обич, вярност и любов. Когато хората са възпитани да спазват традициите, начини за това - много. Само да я има любовта, която да се скрепи с БРАК!
Доброто бъдеще е в доброто младо поколение, което сме длъжни да отгледаме и да възпитаме! Иначе ще се срамуваме, ще страдаме, ще патим много от злините, които сега сее това ненужно безбрачие. Ще имаме ли български фамилии, български родове? Или ще се върнем към племената? И всичко това само заради едната криворазбрана демокрация, превърнала се в слободия...