Епос за българската слава

Георги Н. Николов

"Поличба" е нарекъл новата си книга Бойко Беленски - роман за съдбовната предопределеност и жертвоготовността. Той е дело на "Сатори Ко" ООД и сега показва автора, когото познаваме като майстор на криминални творби, в ролята на талантлив историограф. Беленски е избрал сравнително слабо позната страница от миналото ни - въстанието на Петър Делян в 1040 г. за отхвърляне на византийското владичество. Фактологическата достоверност в разказа е спазена, авторът е ползвал изследвания и на унгарски учени.
Страниците разкриват моралния сблъсък между маджарския аристократ, син на Гаврил Радомир и принцеса Маргарета, с българските пратеници Вишан Габра, Горазд Чубра и стотника Смилко. Преди срещата споменът за Самуиловата кръв, течаща във вените на Делян, е силно избледнял. Логичен е отказът му да последва нечаканите си гости в България, за да оглави съпротивата срещу ромеите. С тънък психологизъм Беленски рисува промените, настъпващи в начина на мислене у княза, и вътрешната борба, кипяща в душата му. Затова походът към старата родина приемаме като единственото правилно решение. Това е преломен момент, след който разказът приема мащабност на баталните сцени и динамична последователност. Белград, Ниш и други крепости отварят порти за въстаниците. Под зоркия поглед на Делян тълпите се превръщат в дисциплинирана, мотивирана за сражения войска, над която се веят светите хоругви. Разорението и безбройните унижения от византийските нашественици зоват за мъст. Първите успешни битки доказват, че българите не са забравили воинските си умения, а привързаността към родната земя ги прави страшни противници. Мащабно е показан народът - привидно грубо, неомесено тесто. Но първото впечатление бързо се измества от делата на царските сподвижници - всеотдайни, приели жертвената кауза да се борят за свобода.
Над всички в книгата като ореол свети образът на Самуил, съхранен в паметта на поколенията. Сам царят е харизматичен и последователен в държавните дела. Но в личните е неуверен и наивен. Затова мекото му отношение към предателя Алусиан, негов братовчед, води до разгром на войската при Солун. Тя вече не ще се възстанови и клането при Острово слага тъжен финал на въстанието. Ослепен и пленен, разделен от любимата си Елена Киприяни, Делян "вижда" своите грешки. Но посреща смъртта в тъмницата с ясното съзнание, че жертвата му не е била напразна. По страниците оживяват редица второстепенни, ала по своему интересни персонажи: съпругата на царя Катрин, оръженосецът Мандалей, пророчицата Илийца, предсказала на Делян горчивата му участ, отец Порфирий, Девора, Сермон, император Михаил IV и пр. Героите са реалистични, пълнокръвни, изтъкани от достойнство или низост, от патриотизъм или дребни щения... Те са достоверни и успешно изпълняват художествената си мисия в общия развой на книгата. Възкресяваща в съзнанието ни онова далечно време, превърнало се чрез въстанието на Петър Делян в гранитен исторически отломък, по който засъхналата кръв на свободата не е забравена.
"Поличба" се появява във време, когато българската история е поставена по различни причини на заден план. Бойко Беленски не само се е върнал назад във времето, а и се е слял с неговата специфика. Превърнал се е в частица от буреносната му динамика, за да възкреси дати и събития, избледнели ликове и дела на човеци, отдавна превърнати в прах. Да се потопи в психологията им, без чиято истинност романът би загубил от четивността си. И добронамерено да ни напомни, че съвсем по Паисиевски трябва да тачим своя род и език. Защото е лесно да се превърнем в дърво без корен, ала трябва ли? Героиката на българската история ни дава своя недвусмислен отговор, оцелял до днес през вековете...