Епохите и ветровете в един живот

Генерал-майорът от запаса Стефан Цолов навърши 90 години. Както сам той казва: "При фашизма трудно оцелях, скъпо платих с цената на 30 убити от близкото ми обкръжение, от които 22 загинаха пред очите ми. При социализма трудно защитих истината и достойнството си. Най-трудно ми е сега при тъй наречената днешна "демокрация"..." Той е партизанин от отряд "Георги Бенковски", доброволец на фронта в състава на Втора българска армия, командир на гранична застава, заместник-командващ Гранични войски, заместник-директор на Народната милиция.
Столичният клуб "Граничари" към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва е инициатор на честването на 90-годишнината на генерал Стефан Цолов, което ще се състои на 24 февруари от 14 ч. в сградата на СОСЗР, "Хр.Ботев" 48. На тържеството ще бъде представена книгата "Старият албум или Уроците на генерал Стефан Цолов", чийто автор е полк. Киро Киров. Сякаш тази книга казва: "Чуйте опита от един достолепен живот от почти недостижимите 90 години, чуйте епохите и ветровете на съдбата в една богата биография".
"Генерал Цолов преминава през няколко епохи. В едната той е селско, будно момче, в другата - борец за правда, в третата - строител и защитник на България. С последната епоха, в която всички живеем, той няма да се примири" - пише проф. Владко Иванов.
Журналистът Янчо Таков казва: "Човекът, който от 90 години е истински българин - още съвсем млад подчинява живота си на най-хуманната идея - идеята за справедливост, свобода и братство между хората. Тази своя кауза Стефан Цолов ще защитава не само на думи - едва 19-годишен води първия си неравен бой с българския фашизъм. 6 май 1944 г. - Ратица. Четирима срещу 70! Ранен е, оцелява... В гората край Брусен през горещия юнски следобед смъртта идва отново при него. Пак остава жив. След тази битка ще я среща неведнъж, но съдбата му е отредила друго - дълъг, труден и достоен живот. След победата над българския фашизъм заминава доброволец на фронта и там среща отново старата позната. След края на войната, пазейки границите на България - нови срещи със смъртта. После работа в ръководството на Гранични войски, после тежки дни и нощи в МВР. Достига най-старшото военно звание. Стефан Цолов е истински български генерал. Генерали в България - дал Господ. Особено в последните години... Но като Стефан Цолов са малко. За разлика от някои свои колеги той не смени каузата, не предаде идеите на живота си, остана верен на клетвата, дадена пред знамето на България. При разговорите с него винаги ме е изумявала точната преценка за ставащото по света и у нас, тревогата му за "новия фашизъм". Фашизмът не е толкова идеология, колкото практика на "демократични" държави. Сега България има демократични управници, скоро ще има още чужди военни бази, които ние ще плащаме, и чак след това ще чакаме "Шеврон" да ни освободи от шистовия газ в Добруджа, така както "Дънди прешъс" ни освобождава от златото на България. Напук на тези "добри" новини генерал Стефан Цолов започва последна декада от своя личен век в добра форма. Да е жив и здрав!"