Епохата на величие на Европа е към края си

Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма обща европейска идентичност, затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи.
Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си. След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС. Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект. Последната е свързана с "Брекзит" и сбогуването с Великобритания, на която ЕС като цяло се държеше.
Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с "Не". Това може да се обясни по няколко причини. Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери. Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 г., но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, безработните, а това доведе до факта, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права. Избухнаха сблъсъци с местните хора, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет. Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко.
Датското общество беше заинтригувано и объркано, когато м.г. заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на "желязна завеса", четири реда телени огради, прожектори и граничари. И днес съм убеден, че тези мерки са необходими. След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона, защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия.
Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор. Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина.
За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа. Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша.
Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет, как всеки от тях след приключването им се обръща към своята нация и казва, че е успял да спечели победа над колегите си от ЕС?!
Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми.
Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 г. ЕС я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е "най-силната икономика в света", но ние ставаме все по-малко от днешните 500 млн. души, докато другите стават все по-големи.
Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал.
Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само ако имаме сила.

-------
Проф. Уфе Йостергард е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Занимава се професионално с европейския проект и в момента пише книгата "Необединените щати Европа"